Проклетото нещо все още продължаваше да и прилича на канализационна шахта.
Глава 11
Ашли нарами шейната и отиде при групата, събрала се около купчина сталагмити. Мракът бе разчупен от светлините на ръчните фенерчета и лампите на каските. Приличаха на светлините на светулки, поставени в буркан. Пещерата, голяма като футболен стадион, бе несравнимо по-малка от тази, където бе разположена базата Алфа. В пещерата се усещаше равен бриз, топъл и влажен. Линда взе в ръка носната си кърпа и тя се развя като знаме под напора на въздушното течение.
— Пещерите вдишват и издишват въздух — обясняваше Бен на Линда, когато Ашли се приближи към тях. — Това е резултат от промените в барометричното налягане. В една пещера в Белиз дори успях да развея хвърчило.
— Този ветрец е приятен — отбеляза Линда. — Действа, освежаващо.
— Всичко е наред, колеги — каза Ашли, като застана до Бен. — Следващият километър на тази система е вече картографиран, така че можем да ускорим ход.
— Имам едно предложение — каза Бен.
— Да не забравя, искам всеки да се чувства свободен да прави предложения — вметна Линда. — Ние сме екип.
— Според мен още преди да достигнем неизследваните райони, трябва да се разделим на групи — предложи Бен. — При изследването на пещерите катеренето и спускането са по-чести движения от ходенето по равна повърхност. Ако се разделим на двойки, ще можем да си помагаме на трудните места.
— Добра идея — съгласи се Ашли. — Според мен…
— Освен това можем да пестим енергията на батериите си — продължи Бен. — В този мрак дори една-единствена светлина осветява достатъчно добре. — Обърна се към Ашли и се усмихна. — Само след еднодневен престой тук прекомерно силната светлина започва да дразни очите. Повярвай ми.
Тя кимна в знак на съгласие. Погледна останалите членове на екипа и посочи Бен с пръст.
— Добре, да направим така. Всеки да си избере партньор.
— Много ти се радвам, партньорке — каза Бен, който незабавно се насочи към нея.
— Ти не успя ли да забележиш досега, че броят ни представлява нечетно число? — отвърна му Ашли. — В качеството си на ръководител ще се присъединявам към една или друга двойка в зависимост от обстоятелствата.
Междувременно Линда и Халид бяха образували двойка. Двамата тюлени също се бяха събрали заедно и си шепнеха. Останалите двама, Майкълсън и Бен, се спогледаха.
— Майната му — промърмори майорът.
— Кой ме караше да правя такива предложения? — каза мрачно Бен и поклати глава. Ашли прикри усмивката си, докато наместваше раницата си.
— След като решихме и този въпрос, да продължим — завърши тя. — Чака ни дълъг път.
После кимна към двамата мърморещи мъже.
— Бен и Майкълсън ще водят. Нека през следващите няколко километра всички следим най-внимателно как се движи Бен. Той е най-опитният пещерняк сред нас и ми се иска всички да усвоим от него необходимите умения и да се научим как да се пазим. Вярвам, че никой не иска да ни сполети съдбата на първия екип.
Групата намести раниците си и излишните ръчни фенерчета бяха изключени. Ашли забеляза, че силата на осветлението не спадна много. Тръгна подир Бен и Майкълсън. Докато се движеше, осветяваше пътя с фенерчето си. Мракът поглъщаше неговата светлина.
Мислите и отново се завърнаха към мисията. По-точно, към двете мисии. За миг си представи, че е останала сама в този адски мрак, гледайки как последната и батерия се изчерпва, докато тъмнината я обгръща със студен саван. Потрепера при тази мисъл. Какво ли бяха чувствали строителите на скалните жилища, тези древни прадеди на човека? Как бяха успели да оцелеят в този вечен мрак?
Отърси се от тези мисли едва когато достигнаха входа на следващия тунел. Застана пред него.
Бен бе разтворил своя голям колкото бележник компас. Бе геопозициониращо устройство, приемащо сигналите на радиопредавател, разположен в базата. Благодарение на него можеше да определи не само точната им позиция спрямо четирите посоки на света, но и дълбочината, която бяха достигнали.
— И на това нещо карта ли му викат? — възкликна Бен. В неговото качество на водач му бяха дали да съхранява чертежите на предишните изследователи. — Това е пълен боклук. Погледни! Нито са отбелязани посоките на света, нито са очертани контурите на пещерите, нито е написана дълбочината… Съвсем не се учудвам, че първият екип се е заблудил.
— Затова си и тук — отвърна Ашли. — Постарай се да начертаеш правилно пътя, по който ще се завърнем. Разчитаме на теб.
— Ами, как да ти кажа… — започна той, очевидно затруднен в намирането на подходящите думи. — И едно дете би направило по-добра карта от тази.