Тя се намръщи. Огромните скали закриваха панорамата и щяха да затруднят търсенето с фенери. Раненият Холоуей можеше да се намира зад който и да е от тези огромни камъни.
— Ще се разделим на три групи — предложи Ашли, като се опита да надвика шума на реката, прокопала дълбоко русло в средата на пещерата. — Ще трябва да огледаме пространството зад всички тези скали.
Бен прокара нокът по повърхността на един от камъните.
— За Бога, та това са пещерни бисери! — извика. Сетне се отдръпна встрани и се почеса по главата. — Никога обаче не съм виждал толкова големи. Обикновено не са по-едри от грейпфрути.
— Бен, сега нямаме време за такива неща — каза Ашли. — Имаме по-важни грижи. Трябва да…
— Не, това наистина е важно — прекъсна я той.
— Защо? — попита тя и въздъхна. Искаше и се да бъде кратък.
— Пещерните бисери представляват разтворен варовик, наслоил се около камъче или песъчинка. Те се образуват само там, където има течаща вода. Очевидно тази пещера някога е била наводнена догоре.
— Чудесно — каза тя. — Какво искаш да ни кажеш? Че тази пещера може да се наводни отново? Че може да закрие пътя ни за връщане?
— Не. — Той поклати глава. — Тези бисери са сухи от еони време насам. Водите са променили руслото си.
— Бен, разбирам твоята страст към пещерите, но сега трябва да насочим всичките си усилия към откриването на Холоуей — прикани Ашли.
— Знам, и точно заради това ви обяснявам. Ако е зад някоя от тези скали, веднага ще го разберем — поясни Бен и постави фенера си върху повърхността на скалата. Внезапно тя цялата светна с жълта светлина, подобно на огромна лампа. — Те са прозрачни. Може да изглеждат непрозрачни, обаче светлината преминава през тях. Ако Холоуей е някъде тук, фенерът му не свети.
Ашли въздъхна. Шансовете да открият бързо Холоуей рязко намаляваха.
— Значи или е ранен, или умишлено се крие — предположи тя.
Бен кимна утвърдително.
Внезапно се чу възклицанието на Линда, която се бе доближила до скалата.
— За Бога! Погледнете какво има в средата и!
Бен веднага отиде при нея. След малко подсвирна от удивление.
— Това, което е в центъра на твоя бисер, не е камъче — възкликна Ашли.
— Бисер може да се образува около всякакъв твърд предмет — каза Бен и положи длан върху скалата. После отмести леко Ашли. — Трябва да я осветим по-добре.
Ашли се приведе и запали и своя фенер, като фокусира лъча в центъра на скалата. Камъкът засия с ясна бяла светлина. Независимо от оптическото изкривяване на образа, причинено от многото кристални слоеве, вече можеше да се определи безпогрешно какво представлява предметът в центъра на скалата.
— Това е череп. Човешки череп.
От около метър разстояние се чу треперещият глас на Линда:
— И в тази също има череп. Какво ще кажете? Това да не би да е изчезналият екип?
Ашли поклати глава, като отмести фенера си от камъка.
— Не. Ако съдим по изключителните размери на тези скали, те са започнали да се образуват преди около милион години. Това са по-скоро нашите пещерни жители. — Тя се отмести от скалата. Щеше и се да остане поне няколко часа при тази находка, но разгадаването на тайната и трябваше да се отложи. Дявол да го вземе! След три изтощителни дни най-сетне бяха попаднали на следа на изгубената цивилизация, но трябваше да я пренебрегнат, поне за известно време. Сигурността на Холоуей зависеше от тяхната експедитивност.
— Прегрупирайте се! — нареди тя. — Трябва да започнем търсенето!
Останалите членове на групата прекратиха огледа на съседните пещерни бисери и се събраха при нея. Пръв пристигна Майкълсън.
— Според мен трябва преди всичко да направим систематичен оглед на тази страна на реката — предложи той. — Възможно е Холоуей да се е наранил или да е паднал в някоя от пукнатините.
Ашли кимна в знак на съгласие. През това време към тях се приближиха Халид и Вилянуева.
— Може пък и да е прекосил реката — предположи Линда с известно съмнение в гласа, като погледна към другия тюлен.
Вилянуева поклати глава, като прехвърли в другата ръка късия си автомат КАР-1.
— Той никога не би изоставил екипа — тросна се той.
— Първо ще претърсим тази страна — каза Ашли на групата. — Линда и Халид ще останат до входа на тунела, в случай че Холоуей се завърне, докато ни няма. Бен и Вилянуева ще тръгнат на север, а ние с Майкълсън ще се отправим на юг. Така ще успеем да обходим целия район.
— По-добре е аз да дойда с теб — настоя Бен.
— Не. Предпочитам във всяка от групите да има по един въоръжен човек. Ще оставим едно оръжие и на Халид — каза Ашли и се отстрани от Бен.