Бе започнал да се отдалечава от нея. Животното бе успяло да докопа обувката му и го измъкваше от тунела. Бен започна да го рита по муцуната с другия си крак.
Тя легна на гръб и така пожертва шейната си, която се устреми към вътрешността на тунела. После извади пистолета си.
— Бен, лягай! Притисни се към земята!
Бен видя дулото, прилепи се към земята и закри главата си с ръце.
Ръцете и стиснаха дръжката на пистолета. Над гърба на Бен съзря окото на звяра. Натисна спусъка и изстрелът и изпълни с оглушителен шум целия тунел.
Веднага последва изпълнен с болка рев. След миг Бен повторно се устреми към нея. Преди тя да успее да реагира, устата му докосна нейната. Устните им се сляха. Той внезапно се отдръпна, сякаш бе шокиран от допира. Тя го погледна удивено с все още разтворена уста.
— Дявол да го вземе — каза той.
— Ох! — извика Бен и раздвижи бедрата си под нея. — Ще ме смачкаш!
Легнала на гърба на Бен, тя почувства как мускулите му се движат под нея, докато той тикаше шейната напред. Чувствата и бяха много смесени: облекчение от невероятното спасение, тревога от това, което предстоеше, и засилващо се желание към мъжа под нея.
— Извинявай — промълви Ашли, положила глава на неговото рамо, като го държеше за кръста. Тялото му, подобно пещ, излъчваше силна и постоянна топлина. Тя притвори очи и бузата и докосна основата на врата му.
— Виждам светлина пред нас — каза Бен. Тя надигна глава и погледна напред.
— Това са другите. Казах им да ни изчакат в тунела. Придвижиха се още напред. Най-близо до тях се оказа Майкълсън. Той отмести огромното си туловище и ги погледна. На лицето му се изписа искрено облекчение, когато ги видя. Това бе по своему трогателно.
— Боже мой, много се разтревожихме! — каза Майкълсън, — Първо чухме писъци и стрелба, а после видяхме празната ти шейна.
— Решихме да пътуваме заедно — усмихна се Бен. — Така се пести бензин, пък и се опазва по-добре околната среда.
Ашли го ощипа за кръста, при което той за миг свъси лице от болка. Тя изви врата си, за да погледне отвъд главата на Майкълсън.
— Как е Вилянуева? — попита.
— Все още е замаян, но състоянието му се стабилизира. Вече диша равномерно. Пулсът му също е наред.
— Чудесно. Нека си отдъхнем за малко. Опитай се да се свържеш с базата. Радиостанцията подръка ли ти е?
— Вече се опитах — отвърна Майкълсън.
— И?
— Чува се само пращене.
Тя се намръщи. Ако не успееха да установят контакт и да поискат помощ…
— Може би сме се озовали на твърде затънтено място. Цялата тази скална маса…
— Не. Това няма значение. Тук винаги сме обградени от скална маса.
— Какъв е проблемът в такъв случай? Да не би радиостанцията да е повредена?
— Не. Проверих я. Всичко и е наред. А и в свързочния център на базата има денонощно дежурство. Щом не ни отговарят… — той не довърши мисълта си.
— Какво имаш предвид?
— Там трябва да се е случило нещо наистина сериозно.
Глава 16
— Бягай! — каза Блейкли и побутна Джейсън напред с ръка. — Иди в кабинета ми!
— Но…
— Побързай!
Блейкли се затича към кабинета си. Настигна момчето и го хвана за ръката. Джейсън, все още шокиран от случилото се, позволи да го теглят.
Воят на сирените наруши хода на мислите на Блейкли. Около тях търчаха във всички посоки мъже и жени. Лъчите на хиляди прожектори се мятаха и изписваха лудешки дъги по тавана на пещерата. Ако се съдеше по посоката на стрелбата, базата бе нападната от всички страни.
Блейкли изкачи бързо стъпалата на административната сграда. Джейсън с известни усилия го последва. Ремъкът на спортния му сак се заплиташе в краката му. Прекосиха вратата, преминаха през коридора и нахълтаха в частния кабинет на Блейкли.
Там завариха Роланд, който трескаво пъхаше документи в едно куфарче. Дори не повдигна очи, когато влязоха.
— Чух всичко. Почти съм готов — каза.
— Чудесно. Не забравяй да прибереш и документите от чекмеджето. Униформените глупаци може и да ми отнемат базата, но няма да им позволя да обсебят и труда ми.
— Какви са тези сирени? — попита Роланд. — Какво става? Това е действителна бойна тревога — каза, като прокара пръсти през оредялата си коса. — Имам чувството, че…
Сградата бе разтърсена от силен взрив. Джейсън притисна сака по-плътно към гърдите си. От очите му потекоха сълзи…
— Струва ми се, че това бе оръжейният погреб от южната страна — каза Роланд, като ускори движенията си.
— Престани. Евакуираме се веднага — разпореди Блейкли. Отвори едно чекмедже и извади оттам автоматичен колт калибър 11,43 мм. Провери дали е зареден и го подаде на Роланд заедно с един резервен пълнител. — Вземи.