Усмивката изчезна от лицето на Линда и тя побърза да затвори чантата си.
Думите на майора отрезвиха екипа и скоро умората ги надви.
Ашли се уви с вълненото си одеяло като в пашкул.
Погледна празния дюшек на Бен. Чу как двамата мъже тихичко разговарят помежду си, докато стоят на пост. Затвори очи, като докосна с края на езика си наранената долна устна. Спомни си целувката на Бен и потъна в дълбок сън.
Нечия ръка докосна рамото на Ашли и я събуди едва ли не веднага. Тя се отдръпна от светлината на фенера.
— Ставай, спяща красавице, твой ред е — прошепна Бен в ухото и. — Дори съм ти приготвил кафе.
Тя изстена и се опита да приседне, като разтърка подпухналите си очи. Струваше и се, че крайниците и са налети с желязо.
— Благодаря ти, Бен. Много мило, че си се сетил за кафе.
Той и помогна да се изправи.
— Вкусът му е като на кал, но все пак ще помогне да се разтворят тези хубави клепачи.
Тя му отвърна с уморена усмивка. Забеляза, че Майкълсън вече се пъхаше под одеялото си.
— Опитай се да се наспиш пълноценно. До сутринта остават само няколко часа — каза му.
— Ще заспя още щом главата ми докосне възглавницата — отвърна и той, докато развързваше обувките си.
Тя му завидя. Разхвърлялото и легло никога не и се бе струвало толкова привлекателно. Прозина се и отиде при импровизирания пост до лагерната печка. Забеляза с изненада, че Линда бе седнала до Халид.
— Ти пък какво правиш тук? — попита я. — Предполага се, че сега на пост трябва да бъдем ние с Халид.
— Знам — отвърна Линда и и стори място. — Не мога обаче да заспя. Превъзбудена съм. Искаше ми се да направя няколко полеви теста. Пък и все пак успях да подремна, а на мен много сън не ми трябва.
Ашли видя, че биоложката бе подредила инструментариума си върху една сравнително равна скала. Линда взе малка стъкленица, постави я пред фенерчето и я разтърси. Фосфоресциращото сияние в стъкленицата се засили.
— Удивително — изрече биоложката и записа нещо в тефтерчето си.
Ашли погледна Халид. Като държеше пистолет в лявата си ръка, той предпазливо повдигна топлия чайник от печката. — После наля част от сладникавата течност в тенекиено канче.
Линда разсеяно му подаде и своето канче, без дори да поглежда в посока на Халид. Досущ като стара семейна двойка по време на закуска. Линда отпи от канчето си и се намръщи.
— Това е ужасно — промърмори, но отпи още една глътка и въздъхна. — Знаеш ли — каза на Ашли, — след като аз така или иначе ще остана будна, защо не си полегнеш?
Ашли не бе мислила за такъв вариант, но и се стори разумен и привлекателен.
— Ако наистина си решила да… — започна.
— Ти действително се нуждаеш от сън — каза Линда. — Очите ти са направо кръвясали.
Ашли усещаше, че са зачервени, и погледна хъркащия Бен. Реши да не изчаква повторна покана от Линда.
— Добре. До утре.
— Преди това обаче бих искала да ти задам един въпрос — каза Линда.
— Какъв въпрос? — попита неохотно Ашли, която искаше час по-скоро да си легне.
— За тези двуутробни ми е думата. Те безспорно са хищници. Откъде могат такива едри животни да си набавят тук достатъчно храна?
— Нямам представа — повдигна рамене Ашли.
— Мисълта ми е, че те трябва да се намират в най-горната част на една хранителна верига. Кой обаче се намира под тях? Да погледнем например африканските лъвове. Изхранването на дори едно немного числено семейство лъвове изисква наличието на множество растителноядни: антилопи, биволи и зебри например. От биологическа гледна точка и тукашните хищници се нуждаят от изобилна плячка.
— Навярно си права — отвърна Ашли и разтри уморените си очи.
— Та къде е тази плячка? — попита Линда, като отпи още една глътка кафе. — Откъде си набавят храна?
— За мен е важно ние да не станем част от нея — вметна сърдито Халид.
Ашли кимна с разбиране. Въпросът бе наистина интересен. Какво ловуваха тези създания? Нападенията им в предишната пещера бяха осъществявани групово. Значи притежаваха някакъв първичен разум. Дори и хитрост.
— Не знам. За мен това е тайна, която ще трябва да бъде разкрита от някой от следващите екипи.
Линда кимна с разбиране и огледа внимателно втора епруветка, фосфоресцираща в жълт цвят.
— Твърде много тайни се насъбраха тук, долу… — прошепна тя. После погледна в бележника си и присви устни.
Ашли и пожела лека нощ и се вмъкна под одеялото си, все още запазило топлината на тялото и. Въздъхна и затвори очи, но продължи да мисли над въпроса на биоложката. С какво се хранеха все пак?
Бен започна да се мята насън. Знаеше, че сънува, но не бе в състояние да прекъсне съня си. Отново се бе озовал в проклетата пещера. Продължаваше да върви сред отрупаните с плодове дървета. Червените месести плодове висяха едва ли не предизвикателно.