— Да вървим — подкани тя, като погледна отчаяно нагоре.
Като възобнови проклетото си тананикане, Бен отново се заизкачва по склона. Ашли го последва. Голяма част от движението всъщност бе просто вървеж, пълзенето се налагаше само на кратки участъци. Когато наближиха върха обаче, пътят отново стана стръмен. Наложи се да търсят внимателно места, за които да се захванат с ръце и крака. Всеки пореден метър се изминаваше с много усилия и съобразителност.
По едно време лицето на Бен се появи само на метър от нейното. Върху него бе изписана широка усмивка.
— Хайде, продължавай, какво ти пречи? — попита той.
— В такъв случай махни се от пътя ми — отвърна тя с подобна усмивка.
Той я придърпа към себе си и я целуна по устните. Отстъпи назад и я прихвана така, че тя се озова върху него.
Ашли се засмя шумно, когато се оказа върху гърдите му. Започна да предвкусва удоволствието от края на изкачването. Носът на Бен бе само на сантиметри от нейния. Този път обаче той не се смееше. Просто я гледаше в очите. Сериозният му поглед я отрезви. Бе жадуващ.
Желание, което тя никога не бе виждала изразено толкова открито. В очите му имаше въпрос. Когато погледите им се срещнаха, поривът и да се разсмее секна. Като се поколеба само за миг, тя отговори на въпроса му. Приведе се към него и отвърна на целувката му. В началото нежно, но след това даде воля на страстта си, В отговор той я притисна плътно към себе си. Телата им се сляха така плътно, както и устните им.
— След като вие, влюбените гугутки, приключите, бих се радвал на малко помощ — разнесе се глас под тях.
Ашли се изчерви, отмести се встрани от Бен и приседна.
Майкълсън, който мъкнеше най-голямата раница, се опитваше да се прехвърли на площадката. Бен улови раницата, придърпа я към себе си и след малко майорът се озова при тях.
— Е, ето ни най-сетне тук — каза майорът. — Какво обаче означава „тук“?
Като се изкашля, Ашли погледна виновно Бен. Беше редно досега да бяха започнали огледа на местността. Тя включи ръчното си фенерче. Двамата мъже я последваха.
— Хайде да проверим какво има тук — предложи Ашли. Бен измъкна геопозиционния компас от-раницата си и го включи.
— Все още не работи — констатира той и започна, да се рови отново в раницата. — Аман от всички тези модерни компютризирани боклуци. Понякога е най-добре да се използват старовремските техники.
Измъкна издраскана сребриста кутия с размерите на дланта си и я целуна.
— Ето го и моя любимец. Най-прост магнитен компас с вграден барометър за измерване на атмосферното налягане. За приблизителното измерване на дълбочини няма грешка — каза и започна да чете показанията на малкия уред. — Изкачили сме се на около двеста метра. Значи сме много по-близко до дома — добави. — Би трябвало да продължим оттук.
Ашли тръгна начело на групата. Зад нея закуцука Майкълсън.
След малко пред очите им се появи просторна пещера. Една изпъкналост пред входа не им позволи да я видят цялата веднага. Ашли първа се покачи върху изпъкналата част. Когато освети с фенера си дъното на пещерата, застина. След малко до нея застана Бен.
— Майната му! — изруга.
Ашли разшири обхвата на лъча на фенера си. Пред очите им имаше хиляди бели яйца с размерите на зрели дини, които покриваха целия под на пещерата. Повечето бяха събрани на обособени групи. Гнезда. Виждаха се и няколко ивици от начупени празни черупки. В средата на пещерата се бяха скупчили три малки двуутробни създания с размерите на понита. Когато лъчът на фенера падна върху тях, започнаха пискливо да мяучат.
Ашли разбра, че Линда бе права. Снасяха яйца, като птицечовките.
— Това не ми харесва — сподели Ашли. — Никак не ми харесва.
Пещерата имаше само още един изход. Голям, през който можеше да мине влак. Писуканията на малките продължиха и дразнеха слуха, подобно на човешки нокът, стържещ по черна дъска. Трите животинчета се успокоиха едва в момента, когато в отговор на писуканията им от тунела се раздаде глух рев.
Нещо голямо и сърдито се бе насочило към пещерата.
Глава 18
Надвесил се над борда на зелената понтонна лодка, Джейсън наблюдаваше следите, които пръстите му оставяха върху водата. Искаше му се майка му да е при него. Не беше уплашен. Първоначалният ужас, изпитан по време на вчерашното им бягство, вече бе утихнал. Просто майка му му липсваше.
Зад гърба му хъркаше Блейкли. Близо ден бяха пуснали котва тук, на сто метра от брега. Нямаше какво да правят, нямаше и какво да видят. Бреговата линия бе закрита от димна завеса. Вчера брегът от време на време се осветяваше от пожари. Днес обаче имаше само мрак и мазен дим. Трудно бе да се определи дори посоката, в която се намираше базата. Отвсякъде бяха обградени от пустота, сякаш се намираха в космоса.