С внимателни движения Сикариус отвори куфарчето и огледа безценното му съдържание. Кинжалът блестеше като кристал. Той провери метала и не намери и най-малко петънце кръв; беше идеално почистен. Дълго се възхищава на блясъка му, почти като влюбен. Дъгообразното тънко острие беше истинско произведение на изкуството; доказателство, че дедите му отпреди хилядолетия, вдъхновени от божието благоволение, са можели да обработват метала до съвършенство. Той извади сиката26 от куфарчето и я задържа; беше изненадващо тежка. Прокара пръст по острието и усети режещата й мощ — вероятно можеше да среже лист хартия като бифтек. Кристално лъскавото острие блещукаше, отразявайки светлината като чист диамант. С движението на баща, който слага заспалата си дъщеричка в креватчето, Сикариус внимателно върна сиката в куфарчето. Знаеше, че скоро няма да бъде така чиста. Кръвта я зовеше.
VI
Раздразнението, изписано по лицето на Валентина Феро, беше сигнал за опасност и Томаш веднага го разбра. Инспекторката определено не се зарадва на откритието, че Библията съдържа грешки, и инстинктивно се дистанцира, издигайки невидима стена между двамата. Португалецът си даваше сметка, че религиозните убеждения са деликатна тема и несъмнено трябва да се отнася с внимание към тях. Безсмислено беше да наранява нечии чувства и да оскърбява хората, дори в името на истината.
В търсене на изход от ситуацията той театрално сведе поглед към часовника си и по лицето му се изписа учудване.
— О, колко е късно! — възкликна той. — Мисля, че е по-добре да се връщам при Форума на Траян. Реставрационните работи ще продължат до сутринта и професор Понтиверди разчита на мен.
Инспекторката не изглеждаше доволна.
— Никъде няма да ходите, докато аз не разреша — каза тя с леден глас.
— Защо? Нуждаете ли се от мен?
Валентина погледна към покритото тяло на пода.
— Разследвам престъпление и вашите умения могат да ми бъдат полезни.
— Но какво още искате да знаете?
— Да разбера какво проучване е правила жертвата и каква с връзката му с убийството. Това може да е ключът към загадката.
Историкът енергично поклати глава.
— Не съм казвал, че има връзка.
— Аз го казвам.
Това изявление смая Томаш. Той тутакси погледна към трупа и после към инспекторката.
— Моля? — изненадано попита той. — Смятате, че Патрисия с била убита заради онова, което е търсила? Защо го казвате?
Валентина отново се отдръпна.
— Имам си причини — отвърна лаконично тя. Сложи ръка върху Codex Vaticanus и са върна на въпроса, който бе най-важен според нея. — Обяснете ми какви са тези грешки в Библията, които тя е търсила в този документ.
Историкът се поколеба. Трябваше ли да тръгва по този път, след като не знаеше къде ще го отведе? Инстинктът му казваше не. Осъзнаваше, че е възможно да каже неща, които един вярващ би сметнал за оскърбителни, и не беше сигурен, че това е разумно. Всеки човек си има своите убеждения, кой беше той, че да ги поставя под съмнение?
Но имаше и друго. Убита бе негова приятелка и щом инспекторът, който разследваше случая, смяташе, че неговите умения и познания можеха да бъдат полезни, защо да не помогне? Освен това не можеше да забрави малката подробност, че го бяха сметнали за заподозрян. Предчувстваше, че отказът да съдейства би могъл да му създаде проблеми.
Томаш си пое дъх, затвори очи за миг като парашутист, преди да скочи в нищото, и пристъпи към онова, от което най-много се страхуваше.
— Много добре — съгласи се той. — Но нека първо да изясним нещо.
— Както кажете.
Томаш се взря в небесносините очи на Валентина, сякаш искаше да проникне в съзнанието й и да разбере какво я вълнува.
— Предполагам, че сте християнка.
Инспекторката от Криминалната полиция кимна леко и издърпа изпод яката на ризата си тънка сребърна верижка.
— Католичка — отвърна тя, като показа малък кръст, който висете на верижката. — Все пак съм италианка, нали?
— В такъв случай има нещо, което трябва да разберете — започна уверено той и постави ръка на гърдите си. — Аз съм историк. В своите изследвания историците не се ръководят от религиозната вяра, техните заключения се основават на доказателства: археологически находки или текстове. В случая с Новия завет говорим изцяло за ръкописи. Те са много важен източник на информация за това какво точно се е случило по времето, когато е живял Исус. Затова трябва да се ползват предпазливо. Историкът трябва да е наясно с намеренията и обстоятелствата около автора на текста, за да открие нещата между редовете. Например, ако в статия във вестник „Правда“27 от времето на Съветския съюз прочетем, че справедливостта е победила в процеса срещу някакъв империалистически слуга, който поставял под съмнение революцията, ще трябва да игнорираме цялата идеологическа реторика и да схванем информацията, скрита в новината: бил е екзекутиран човек, който се е опълчил на комунистическия режим. Нали?
27
Официален вестник на Комунистическата партия в СССР между 1918 и 1991 година. Вестникът се издава и днес. — Б.пр.