Погледът на Валентина стана студен.
— Нима сравнявате християнството с комунизма?
— Разбира се, че не — побърза да обясни той. — Просто казвам, че текстът изразява целта на своя автор и условията, в които е живял, затова историкът трябва да ги има предвид, докато чете. Авторите на евангелията не са искали чисто и просто да разкажат за живота на Исус. Намерението им е било да го прославят и да внушат на другите, че той е месия. Това е нещо, което историкът не може да подмине. Разбирате ли?
Италианката кимна.
— Естествено, не съм глупава — отвърна тя. — Същото правят и следователите, нали? Когато изслушваме свидетел, ние интерпретираме казаното в зависимост от ситуацията, в която се намира, и неговите намерения. Не всички негови твърдения трябва да се приемат буквално. Това е очевидно.
— Абсолютно! — възкликна Томаш, доволен, че го е разбрала. — Същото се случва и с нас, историците. Ние сме нещо като следователи на миналото. Но трябва да знаете, че когато изучаваме велика историческа личност, понякога откриваме неща, които нейните верни почитатели не биха искали да узнаят. Неща, които могат да бъдат… неприятни, разбирате ли? Но са самата истина.
Той направи пауза, за да се увери, че Валентина е обмислила думите му.
— И какво? — нетърпеливо попита тя.
— Искам да знам дали ще ме изслушате, знаейки, че ще кажа някои неща за Исус и Библията, които могат дълбоко да засегнат вашите религиозни убеждения. Не искам да ми се сърдите за всяка тайна, която ви открия. Ако ще е така, по-добре да не казвам нищо.
— Тези тайни, които ще ми разкриете… сигурен ли сте, че са истина?
Томаш кимна утвърдително.
— Доколкото е възможно да се определи, да. — Усмихна се невесело. — Да ги наречем неудобни истини.
— Тогава ви стискам палци.
Историкът предпазливо се взря в нея, сякаш се съмняваше в искрените думи, които току-що бе чул.
— Сигурна ли сте? Няма ли да ме затворите накрая?
Този въпрос магически разтопи студенината по лицето на Валентина.
— Не знаех, че се страхувате от жени — усмихна се тя.
Томаш се засмя.
— Само от красивите.
— Нима? Само комплименти ни липсваха — укори го италианката и се изчерви. Без да изчака репликата му, Валентина отново постави ръка върху Codex Vaticanus, връщайки го на въпроса. — Е, кажете ми. Какви грешки има в Библията?
Историкът й направи знак да седне и се настани до масата за четене, точно до прочутия кодекс от IV век. Забарабани с пръсти по лакираното дърво на масата, докато обмисляше как да започне. Имаше толкова неща за казване, че му беше трудно да набележи сценария на разговора.
Накрая вдигна поглед и се взря в нея.
— Каква е причината да станете християнка?
Въпросът изненада инспекторката.
— Е… — запъна се италианката, — това е въпрос на… Родителите ми са католици, отгледана съм в такава среда и… и също съм католичка. Защо питате?
— Казвате, че сте християнка само заради семейната традиция?
— Не… искам да кажа… разбира се, че традицията е изиграла своята роля. Но аз вярвам в християнските ценности, вярвам, че се учим от Исус. Ето това ме прави християнка.
— И кои уроци на Исус цените най-много?
— Любовта и прошката, несъмнено.
Томаш се загледа в Codex Vaticanus — мълчалив свидетел на този разговор.
— Разкажете ми епизод от Новия завет, който според вас е емблематичен по отношение на тези уроци.
— Притчата за жената, уловена в прелюбодейство — каза Валентина, без да се колебае. — Баба ми много ми говореше за тази история, беше любимата й притча. Предполагам, че я знаете.
— Кой не я знае? Като изключим разказите за раждането и разпъването на Исус, това е най-популярната част от Новия завет. — Томаш се подпря на масата, сякаш се приготвяше да гледа представление. — Но кажете, какво знаете за случая с прелюбодейката?