Това приканване отново смути италианката.
— Мисля, че знам онова, което знаят всички — отвърна тя. — Според юдейския закон прелюбодейците трябвало да бъдат пребивани с камъни до смърт, пали? Случило се така, че веднъж фарисеите завели при Исус жена, хваната в изневяра. Искали да проверят дали Исус спазва божия закон. Те му припомнили, че законът, предаден на Мойсей от бог, предвижда убийство за прелюбодеяние…
— Така пише в Библията — прекъсна я Томаш. — В Левит, 20:10, господ казва на Мойсей: „Ако някой прелюбодейства с омъжена жена, ако някой прелюбодейства с жената на ближния си, да бъдат умъртвени и прелюбодеецът, и прелюбодейката“.
— Така е — съгласи се Валентина. — Фарисеите, разбира се, са знаели тази божа заповед, но първо искали да чуят какво ще каже Исус. Дали трябвало да я убият с камъни, както изисквал законът, или да й простят, както проповядвал Исус? Този въпрос очевидно бил капан, тъй като ако им кажел да я убият, Исус щял да отрече всичко, което проповядвал за любовта и опрощението. Но ако я пощадял, щял да наруши божия закон. Какво е трябвало да направи?
— Всеки знае отговора на тази дилема — усмихна се историкът. — Без да вдига глава и докато си драскал нещо в пясъка, Исус им казал да хвърли камък онзи, който не бил извършил нито един грях. Фарисеите се смутили, защото явно всички имали грехове, макар и малки, и си тръгнали, оставяйки грешницата с Исус. Щом останали сами, Исус я отпратил с думите: „Иди си и недей вече греши“.
Очите на Валентина сияеха.
— Прекрасно, нали? — попита тя. — Само с едно изречение Исус попречил на приложението на един жесток закон, без да го отменя. Не е ли гениално?
— Великолепна история — съгласи се Томаш. — Има драма, има конфликт, има трагедия и в кулминационния момент, когато напрежението достига своя връх и Исус и грешницата изглеждат загубени — тя обречена на пребиване с камъни до смърт, той — на поругание от фарисеите, — разказът ни предлага изненадваща и красива развръзка, изпълнена е човечност, състрадание, милосърдие и любов. Достатъчно е да си чувал само този епизод от библията, за да осъзнаеш величието на Исус и неговото учение. — Томаш направи гримаса и вдигна пръст, прекъсвайки по този начин потока на собствените си думи. — Има само един малък проблем.
— Проблем? Какъв проблем?
Историкът подпря лакти на масата, отпусна брадичката си върху сключените пръсти и настоятелно се взря в събеседничката си.
— Това никога не се е случвало.
— Моля?
Томаш въздъхна.
— Притчата за грешницата, уловена в прелюбодейство, е измислена.
VII
Оскъдното нощно осветление придаваше на стените на Дъблинския замък фантасмагоричен вид, сякаш колоните бяха стражи, които бдяха над колос, заспал насред града. Гъста мъгла обгръщаше квартала като плътен воал, спуснат от нощта, и около уличните лампи се образуваше ореол от жълта светлина, която хвърляше странни сенки върху тротоарите и тухлените фасади на сградите.
Сикариус изчака таксито да се отдалечи и внимателно огледа улиците около замъка. Скоро разбра, че няма да намери Chester Beatty Library толкова лесно, колкото си беше представял. Погледна картата, където всичко изглеждаше ясно, но реалните улици му се струваха различни и това го объркваше. Натъкна се на указателни табели, които го изведоха до Dubh Linn Gardens28, а сетне и до входа на библиотеката.
Сградата го разочарова. Очакваше да види внушителна фасада, съответстваща на безценните съкровища, които се съхраняваха в нея, но се озова пред нещо съвсем различно. За историческото обкръжение, в което се намираше, Chester Beatty Library се помещаваше в изненадващо модерна сграда до осемвековната Clock Tower Building29.
Сикариус наблюдава известно време стъклената входна врата и пространството наоколо. Забеляза само един бездомник в градината, заспал с бутилка уиски до него, но той не представляваше заплаха. След като се увери, че няма кой да му попречи, той предпазливо се приближи.
Вратата беше заключена, което беше нормално за този среднощен час, но новодошлият забеляза, че вътре свети. Разбира се, трябваше да има поне един пазач. Може би повече от един. Важното е, както би казал Учителят, че посетителят е там.
28
Дъблинските градини (англ.) — една от забележителностите на Дъблин; намира се до Дъблинския замък, срещу библиотеката „Честър Бийти“. — Б.пр.