Целта.
Сикариус залепи лице до стъклената врата. Забеляза един пазач, който дремеше зад кръгообразен плот на рецепция. Разгледа алармената инсталация, монтирана вътре. Осъзна, че няма да му е лесно да влезе. Друго би било, ако можеше да разчита на помощта на съучастник, както бе във Ватикана, благодарение на контактите на Учителя, но в Дъблин трябваше да действа на свой риск. Отново започна да изучава алармената инсталация. Имаше мигащи червени светлини и видеокамери, разположени на ключови места по стените. Без помощ или своевременно планиране бе почти невъзможно да проникне вътре, без да бъде забелязан. Трябваше да импровизира.
Тъй като достъпът през главния вход беше възпрепятстван, Сикариус обмисли възможността да влезе през някой от прозорците. Бяха разположени малко високо, но на пръв поглед му се сториха достъпни. Огледа ги откъм улицата и тръгна към тях, но впоследствие размисли и отново реши, че без подготовка рискът да забележат проникването му беше значителен.
Окончателно убеден, че обстоятелствата не предвещават успех на начинанието му, той реши да не влиза в Chester Beatty Library. Вместо това потърси закътано място в близост до входа на сградата и се установи там; мястото му се струваше идеално — беше скрит от всякакви любопитни погледи.
Надяна черни ръкавици и довърши подготовката. След това натисна ключалката на малкото черно кожено куфарче, която се отвори с тихо изщракване. В него цареше непрогледен мрак, но внезапно във вътрешността просветна ярък лъч, като блясък на диамант — фаровете на преминаващ автомобил се бяха отразили в кристално излъсканото острие.
Той внимателно извади сиката и усети хилядолетната й тежест. Беше великолепна. След това хвърли поглед към входа на библиотеката и състави план за действие. За да го приведе в действие, обектът само трябваше да даде признаци на живот. Той щеше да се погрижи да ги превърне в признаци на смъртта.
VIII
— Измислена?
Лицето на Валентина се сгърчи от изненада и възмущение; притчата за прелюбодейката бе любимата й библейска история от години и онова, което току-що чу, я шокира.
Томаш забеляза удивлението й и си пое дъх; ненавиждаше моментите, когато трябваше да съобщи тази новина.
— Опасявам се, че е така.
Италианката се взираше в лицето на историка в търсене на знак, че това е само една неуместна шега. Не го намери.
— Как така измислена? — попита тя с дълбоко недоверие. — Вижте, не е достатъчно просто да изречете подобно нещо, за да ви повярвам. Трябва да го докажете! — Тя удари с длан по масата. — Да го докажете, разбрахте ли?
Португалският учен сведе поглед към ръкописа, който лежеше спокойно на масата, сякаш Codex Vaticanus можеше да му помогне да укроти гнева на инспекторката.
— Щом искате доказателство, ще трябва преди това да разберете някои неща — каза той тихо. — Да започнем със следния въпрос: колко текста от I век, които разказват за живота на Исус, съществуват днес?
— Много, разбира се! — възкликна Валентина. — Исус с най-важният човек за последните две хиляди години, нали? Не е възможно да се пренебрегва…
— Кои са тези текстове?
— Всички онези неща, написани от римляните.
— Кои неща?
Инспекторката се смути.
— Ами… откъде да знам? Вие сте историкът.
Томаш направи кръгче с палеца и показалеца си и го показа демонстративно на събеседницата си:
— Нула.
— Моля?
— Няма нито един текст от I век, който да разказва за живота на Исус. Няма ръкописи, няма административни документи, свидетелство за раждане или смъртен акт, археологически находки, следи от живота му или криптографски материали. Нищо. Знаете ли колко неща са казали римляните от I век за Исус? — Той отново сви пръстите си в кръг: — Абсолютна нула.
— Не може да бъде.
— Първото римско свидетелство за Исус се появява чак през II век в писмо от Плиний Млади30 до император Траян, в което се споменава за християнска секта. В писмото се казва, че те „почитат Христос като бог“. Преди появата на Плиний мълчанието е пълно. Всъщност съществува и един еврейски автор — Йосиф31, който в своята история на евреите, написана през 90 г., бегло споменава Исус. Няма друго. Това означава, че единствените източници за живота на Исус, с които разполагаме, са християнски.
— Нямах представа!
30
Плиний Млади — Гай Плиний Цецилий Секунд (прибл. 61–13 г. пр.Хр.) — древноримски политически деятел и писател, автор на енциклопедическата „Естествена история“. — Б.пр.
31
Йосиф Флавий (ок. 37–95 г.) — еврейски историк и писател, автор на „Юдейски древности“, „История на юдейската война“ и др. — Б.пр.