Действията на Учителя му изглеждаха находчиви. Със сигурност беше завел всички в другия край на залата, за да остави пътя му чист, да влезе и да устрои засада. Тъй като теренът непосредствено до входа на Кодеш ха Кодешим беше чист, Сикариус можеше безпрепятствено да проникне в залата. Налице бяха всички необходими условия, за да действа, макар и предпазливо, да заеме добра позиция и да изненада жертвата.
Хвърли последен поглед назад, за да се увери, че е оставил всичко както трябва. Обективът на охранителната камера на тавана беше покрит с черна боя и системата за достъп до Светая светих, вградена в стената, беше неутрализирана. Вратата към фоайето беше заключена, а ключалката й бе подпряна със стол, който я блокираше. На пода лежеше неподвижното тяло на охранителя; гърлото му беше прерязано със свещения кинжал и тъмночервеното петно кръв на пода започваше да изсъхва. Беше оставил всичко както трябва.
Сикариус уверено пристъпи две крачки напред и блиндираната врата се затвори зад него.
Капанът беше щракнал.
LXVIII
Материалът вътре изглеждаше течен и имаше бледожълт цвят. Придържайки епруветката почти със страхопочитание, Томаш я вдигна срещу светлината и леко я наклони, за да види дали субстанцията в нея ще се раздвижи. Остана в същата форма, доказателство, че е замръзнала.
— Казвате, че това тук е генетичен материал? — прошепна захласнат Томаш. — И е ДНК от… от Исус?
Всички бяха свели поглед и съзерцаваха странната субстанция в епруветката.
— Точно така.
Светлината на лампата се отразяваше в замразения продукт, проблясвайки в хиляди малки звезди, сякаш в епруветката наистина грееше божествената искра.
— Невероятно!
Двамата полицаи протегнаха ръце към епруветката, но Арпад Аркан бързо я измъкна от ръцете на историка.
— Внимателно! — каза той. — ДНК е деликатна материя.
Никой не можеше да откъсне поглед от замръзналата субстанция в епруветката; бяха като хипнотизирани.
— Но как е възможно? — запита Томаш. — Как успяхте да извлечете ДНК от саркофага?
Домакинът за пръв път вдигна поглед от съда и се усмихна. Това беше една от историите, които обичаше да разказва.
— Навярно си спомняте, че върху саркофага е била намерена патина?
— Разбира се — отвърна историкът. — Това е химично вещество, което предпазва металите от корозия; добре познато на археолозите. Е, и?
— Патината се натрупва и наистина служи като защитна покривка. Ако се образува достатъчно дебел слой, може да предпази останки от кости и засъхнала кръв.
— В нея ли открихте ДНК?
Очите на Аркан сияеха.
— Точно там! — възкликна той. — Първите изследователи са открили останки от саван в патината в дъното на костниците с имената на Yehoshua bar Yehosef и Mariamn-u eta Mara. Платът съдържал телесна течност и частици от кости, най-едрите, от които били не по-големи от нокът. Този материал бил изпратен в лаборатория в Канада, специализирана в обработка на ДНК, без да се уточнява произходът му, за да не се спекулира с резултатите. Специалистите от лабораторията изследвали останките и решили, че са много сухи и малки. Затворили образците в камера като тази, в която може да се работи само със скафандри, и заключили, че структурата на ДНК е много увредена. Не успели да извлекат генетичен материал от ядрото на клетките, поради което експертите се съсредоточили върху митохондриалната ДНК, която се предава от майката. Канадската лаборатория успяла да извлече този вид ДНК въпреки заключението, че е силно повредена. След като сравнили няколко показателя, изследователите открили значителни разлики между образците в комбинациите A-T (аденин-тимин) и G-C (гуанин-цитозин), сигурен признак за полиморфизъм.
— Какво е това? — попита нетърпеливо Томаш. — Преведете ни го на разбираем език, моля.
— Генетична вариация — обясни Аркан. — Двойките A-T и G-C били различни.
— И какво?
— Двата индивида, подложени на анализ, не били от една и съща майка. Тоест нямали кръвна връзка поне по майчина линия. Следователно, щом били положени в една гробница и костниците им били намерени една до друга, вероятно са били съпруг и съпруга.
Челото на португалеца се смръщи в недоверчиво изражение.
— Какво? — изуми се той. — Нима митохондриалната ДНК доказала, че са съпрузи?
— Не, генетичният анализ показал само, че индивидите не са от една майка — обясни домакинът. — Заключението, че са мъж и жена, е просто предположение, основано на разположението на костниците в гробницата от Талпиот.