Валентина описа широка дъга с ръка, с която сочеше Ватиканската библиотека и всичко наоколо.
— Кое от всички тези течения е нашето?
Томаш се усмихна.
— Нашето? Имате предвид църквата днес?
— Да.
— Християните в Рим — заяви той. — Тяхната организация е била най-ефективна, техните конгрегации имали йерархия и структура. Така възникнали църквите. Другите групи не били толкова добре организирани. Освен това имали предимство поради утвърждаването на последователите на апостол Павел сред езичниците. Йерусалим запазил водещата си роля известно време, но през 70 година римляните опустошили града и той престанал да бъде най-важният християнски център. Кой го е заменил според вас?
Италианката вдигна рамене.
— Нямам представа.
Историкът посочи надолу.
— Рим, естествено! Нали Рим е бил столица на империята? Нали всички пътища водели към Рим? Нима днес Римокатолическата църква не се счита за най-влиятелна? Кой би могъл да управлява християнството по-добре, ако не християните в столицата на империята? Те били в изгодна ситуация, която им позволила да добият надмощие. И те се възползвали от позициите си. С времето отхвърлили евангелията на някои общности, като ги обявили за еретични й признавали само текстовете, който според тях били автентични. Техните възгледи имали изключително силно влияние, защото тези християни били добре организирани, със строги йерархически структури, оглавявани от епископи, което улеснявало разпределението на функциите. Освен това били по-заможни и давали инструкции от столицата на империята. Евангелията, които били заклеймени като еретични, не били преписвани и постепенно доминиращата доктрина се установила на основата на четирите евангелистки текста, възприети от римляните: евангелията от Матей, Марко, Лука и — макар и с известна съпротива в началото — Евангелието от Йоан.
— И по този начин евангелията се присъединили към посланията като отправни текстове?
— Точно така. И някои от тези текстове, като Евангелие от Матея и Първото послание на свети апостол Павел до Тимотея, поставяли словата на Исус редом със Свещените писания, разбирате ли? По този начин внушавали, че имат същото значение, което се отдавало на Стария завет, а това е съществена промяна в теологията. Думите на Исус наравно с Писанието?… — каза Томаш с театрална гримаса и продължи: — И още нещо, във Второто съборно послание на свети апостол Петър се съдържала критика към „невежите и неукрепналите“, които изопачават Посланията на апостол Павел, „както и другите Писания“. Тоест Посланията на Павел тук са издигнати до стойността на Писанията! Оттук до приемането им за канонични текстове, както навярно предполагате, остава само една крачка.
— Кога се е случило?
— Канонът бил установен няколко години след като Константин приел християнството — каза Томаш, сочейки Ватиканския кодекс. — Горе-долу по времето, когато този кодекс е бил съставен, през IV век. Тогава се взело решение новото Свещено писание да бъде съставено от двадесет и седем текста: евангелията от Лука, Марк, Матей и Йоан, които разказват за живота на Исус; хрониката за живота на апостолите, наречена Деяния на светите апостоли, и писмата, написани от самите апостоли. И завършва с Откровение на Йоан.
Италианката подпря брадичката си с ръка и се замисли.
— Може би сред текстовете, отхвърлени като еретични, има и автентични — отбеляза тя след минута. — Откъде знаем, че само четирите канонизирани евангелия са исторически достоверни?
— Основателен въпрос — съгласи се Томаш. — Но изследователите са стигнали до някакъв консенсус по този въпрос; те смятат, че изборът като цяло е добър. Еретичните текстове, които днес наричаме апокрифи, са прекалено фантастични. Един от тях разказва как Исус като малко момче убива други деца с магия, представете си. В друг кръстът, на който бил разпънат Исус, говори с човешки глас. Разбирате ли? Говорещ кръст! В Рим не вярвали на фантазии и постепенно отхвърлили тези текстове. Знаете ли кой от апокрифите може би съдържа достоверна информация?
— Не.
— Евангелие от Тома — каза историкът. — Учените са знаели за съществуването на това евангелие, но са го смятали за изгубено. През 1945 година в Наг Хамади35. Египет, била открита сбирка от апокрифни ръкописи, сред които се намирало и Евангелието от Тома. Откритието било посрещнато с голямо вълнение, както може да се очаква, но вълнението достигнало кулминацията си, след като се запознали със съдържанието му.