— Madonna! — възкликна италианката. — Нямах представа!
Томаш се облегна на креслото, без да сваля поглед от събеседницата си.
— Както навярно предполагате, това е сериозен проблем.
Валентина поклати утвърдително глава; тя беше детектив и добре знаеше колко е важен достъпът до първоизточниците.
— Как можем да бъдем сигурни, че n-тото копие е същото като оригинала?
— Бинго! — извика историкът и удари по масата. — Случвало ми се е да разкажа някаква история на приятелка, тази приятелка да я разкаже на друг човек и този друг да я разкаже на трети, който после идва и я разказва на мен. Когато историята се върна при мен, след като вече бе минала през три последователни филтъра, тя беше различна. Сега си представете какво може да се случи с една история, преписвана безброй пъти от най-различни хора, като първите от тях със сигурност не са били толкова квалифицирани, просто любители. Какви ли промени е претърпяла?
— Всякакви, предполагам.
Португалският учен отново насочи вниманието си към страницата, на която беше отворен Ватиканският кодекс.
— Ето защо страничната бележка на преписвача, който упреква този преди него, е толкова важна. Тъкмо тази бележка е търсила Патрисия — каза той, посочвайки драскулките отстрани: — „Невежи глупецо! Остави старото слово на мира, не го променяй!“ И то само защото някой е заменил phanerón с pherón. — Професорът внимателно разлисти кодекса. — И това не е единственият случай в Codex Vaticanus. Вижте какво пише в Евангелие от Йоан. — Историкът взе евангелието и потърси стиха. — Йоан, 17:15. Ето го. Исус се моли на господ за хората. — Текстът беше на гръцки, но Томаш го преведе. — Не се моля да ги опазиш от злото. — Историкът вдигна поглед и се взря изпитателно в събеседницата си. — Не се моля да ги опазиш от злото. Нима Исус е помолил бог да остави злото да тормози човечеството? Какво според вас означава това?
Валентина отвърна с недоумяващ поглед.
— Не разбирам.
Томаш почука с пръст върху стария пергамент.
— Това е грешка на преписвача! — възкликна той. — Оригиналната фраза е: „Не се моля да ги вземеш от света, но да ги опазиш от злото“. Писарят на Codex Vaticanus от недоглеждане пропуснал един ред и написал: „Не се моля да ги опазиш от злото“. Този тип грешка, наречена periblepsis, се получава, когато два реда от един текст завършват с едни и същи думи или букви. Когато копистът преписва един ред, той се навежда към листа, за да го запише, и когато вдига поглед, вижда същата дума на следващия ред, а не на предишния, като неволно изпуска текста между двете еднакви думи. — Той направи жест към ръкописа. — И тук говорим за Codex Vaticanus, който се смята за едно от най-професионалните копия в Античността! Сега вероятно разбирате, че има грешки в преписите на Библията, чиито оригинални текстове са изчезнали, и разполагаме само с копие на копието на копието на копието на…
— Да, разбрах — каза нетърпеливо Валентина. — И какво? Доколкото знам, една птичка пролет не прави. Това, че сте открили няколко незначителни грешки в копията, не означава, че Новият завет е недействителен.
Томаш я изгледа изумен.
— Няколко незначителни грешки? Имате ли представа колко грешки са открити в над петте хиляди оцелели ранни преписа на Библията?
Италианката сви рамене и взе малката бутилка минерална вода, която един широкоплещест полицай й донесе.
— Не знам — отвърна тя, докато развиваше капачката. — Колко? Двадесет? Тридесет грешки? И какво от това?
Махна капачката и поднесе бутилката към устата си, като изглеждаше така, сякаш не се интересуваше от отговора. Историкът се наведе напред, наблюдавайки я, докато пиеше минерална вода, и прошепна числото в ухото й.
— Четиристотин хиляди.
Валентина се задави й се закашля. Водата потече по брадичката й и тя ос извърна на другата страна, за да предпази Codex Vaticanus. Избърса устата си с опакото на ръката и се взря невярващо в Томаш.
— Четиристотин хиляди грешки в Библията? Шегувате се!
Историкът кимна, за да потвърди цифрата.
— Четиристотин хиляди — повтори той. — Всъщност дори поведе.