— Невероятно! — възкликна Валентина. — Наистина невероятно! И често ли се срещат такива грешки при превода в евангелията?
— По-често, отколкото би се понравило на християнските теолози — отвърна португалският учен. — В Евангелие от Йоан се предава разговорът между Исус и един фарисей на име Никодим. В Трета глава, трети стих, Исус казва: „Ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие“. На което Никодим отговаря: „Как може човек, бидейки стар, да се роди? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?“. Исус обяснява, че не говори за второ раждане, а за раждане свише. Това объркване на Никодим е напълно естествено, тъй като на гръцки изразът още веднъж има две значения, означава втори път, но също и свише. Никодим решил, че Исус използвал думата в смисъл на раждам се за втори път, но Месията обяснил, че има предвид раждане свише или раждане от Духа. Всъщност, ако се е състоял, този разговор безспорно е бил на староарамейски, езика на Исус. Проблемът е, че на староарамейски изразът още веднъж няма двойно значение. То съществува само на гръцки. Следователно този разговор не може да се е състоял. Той е измислен.
Валентина изглеждаше ужасена.
— Но как е възможно никога да не съм чувала тези неща в църквата?
— Не знам — каза Томаш, хвърляйки кос поглед към контурите на тялото на Патрисия, очертани с тебешир на мястото, където беше намерена. — Но не това ни интересува в разследването. Истински важният въпрос е да разберем каква връзка има между недоразумението относно девствеността на Мария и тази шарада.
Италианката си пое дълбоко дъх, опитвайки да потисне раздразнението си от разкритията по отношение на религията й, които никой никога не й беше обяснил. Събеседникът й беше прав, знаеше го; трябваше да се концентрира върху главния въпрос. А главният въпрос при тези обстоятелства беше разкриването на престъплението във Ватиканската апостолическа библиотека. Всичко останало беше само губене на време.
— Отговорът на този въпрос зависи от това кой е съставил загадката — отговори тя. — Дали е вашата приятелка, или убиецът. Вече поисках графична експертиза, за да се определи дали почеркът е на жертвата, или не.
Томаш кимна; в главата му витаеше нещо, което все още не му беше съвсем ясно.
— Има нещо, което бих искал да ми обясните.
— Какво?
— Преди малко споменахте, че съществува връзка между убийството и проучването на Патрисия — спомни си той. — Но не казахте каква е тази връзка.
Валентина посочи към мястото, където допреди малко беше лежало тялото на испанката.
— Убиецът е дошъл тук с единствената цел да убие вашата приятелка.
— Откъде знаете?
Инспекторката посочи кодексите и инкунабулите, които изпълваха лавиците на библиотеката.
— Проверихме каталога, нищо не липсва — отвърна тя. — Следователно трябва да изключим кражбата като мотив на престъплението. — Посочи към вратата. — Освен това намерихме служителя на библиотеката в безсъзнание в тоалетната. Очевидно извършителят не е искал да го убива, а само да го отстрани. Това означава, че влизането с взлом е имало за цел именно убийството на вашата приятелка.
— Ясно.
— И накрая самото убийство.
— Какво за него?
— Гърлото на приятелката ви е било прерязано. Разбрахте, нали?
Томаш потрепери.
— Моля ви, спестете ми тези подробности!
— Тези подробности са много важни — обяви инспекторката от Криминалната полиция. — По-голямата част от убийствата в Италия, всъщност в цяла Европа, са извършени с хладно оръжие. Жертвите са намушквани с нож, докато издъхнат.
— Значи Патрисия е жертва на обикновено убийство…
Валентина поклати глава.
— Не е задължително — каза бавно. — Знаете ли, въпреки честите убийства с нож, истината е, че не е много лесно да убиеш някого, като прережеш гърлото му. Жертвите се борят до края, създават проблеми и правят работата по-трудна. Не е лесно да прережеш нечие гърло. Затова този начин на убийство се среща много рядко. На практика се случва само в специфични ситуации.