Тя замълча и постави на изпитание любопитството на Томаш.
— Какви ситуации?
— Спомняте ли си какво ви казах в началото за начина, по който е била убита приятелката ви? Употребих израза „била е заклана като агне“ — каза тя. — Този израз, макар да изглежда проява на съмнителен вкус, е подходящ, защото много точно описва природата на този тип престъпления.
Португалецът вдигна вежди, без да разбира накъде клони инспекторката.
— Не разбирам.
Валентина настоятелно се взря в Томаш.
— Искам да кажа, че прерязването на гърлото разкрива ритуално убийство.
— Моля?
— Смъртта на вашата приятелка не е резултат от обикновено убийство. Било е ритуален акт.
— Но… но…
Валентина посочи Codex Vaticanus.
— Затова съм убедена, че престъплението има връзка с проучването, предприето от вашата приятелка. — Тя посочи събеседника си. — И затова вашата помощ е ценна. Вярвам, че ще ми предоставите информация, която ще е ключът към разкриването на това престъпление.
— Аз? Не виждам какво повече бих могъл да…
Мъжки глас ги прекъсна:
— Signora инспектор… — каза един едър мъж, който се беше приближил до тях с мобилен телефон в ръка. — Ако позволите…
Валентина се завъртя и се обърна към него.
— Да, Виторио, какво има?
— Току-що ни се обадиха от полицията в Ирландия. Изглежда, там е извършено подобно убийство, и искат да говорят с вас.
— С мен? Полицията в Ирландия? По това време? — изненада се инспекторката.
— Изглежда, се е случило преди малко…
Италианката се изсмя сухо.
— Хайде, хайде! Говорят така, сякаш си нямам друга работа. — Тя направи жест с ръка, отпращайки Виторио. — Кажи им, че съм заета. Нека изпратят официално запитване, както е редно в подобни случаи.
Цивилният полицай не се помръдна, вперил поглед във висшестоящата си колежка.
— Изглежда, тази нощ в Дъблин е убит един историк — каза той със служебен тон. — От ирландската полиция видели предварителния доклад, който пратихме на Интерпол, и установили сходство с нашия случай. Ирландците смятат вашето сътрудничество за наложително. Искат да отидете в Дъблин възможно най-скоро.
Италианката свъси вежди.
— Mamma mia! Колко бързо действат тези ирландци! — Валентина придоби делово изражение. — Добре, да видим. В една нощ са убити двама историци. Един във Ватикана и още един в Дъблин. И какво? Ирландците никога ли не са чували за съвпадения? — Тя отново махна с ръка, за да отпрати подчинения си. — Хайде, разкарай ги. Имам друга работа.
Виторио продължаваше да стои неподвижно, сякаш изобщо не я беше чул.
— Убитият историк тази нощ в Дъблин е изучавал библейски ръкописи — заяви той с монотонния си глас. — Гърлото му е прерязано. Полицаите са намерили лист хартия със странен надпис близо до тялото.
— Как така странен?
Полицаят повдигна вежди, за да засили ефекта на последните сведения, с които разполагаше:
— Друга шарада.
XV
Оловносивата светлина придаваше печален нюанс на дъблинската утрин. Небето беше осеяно с гъсти облаци и ведро зеленото кътче в центъра на града изглеждаше унило в смътната дневна светлина.
— Не знам как се оставих да ме завлечете тук — оплака се Томаш. — Трябваше да се занимавам с руините на Траяновия форум!
Валентина Феро му хвърли укорителен поглед.
— Пак ли мърморите? — попита тя. — Вече ви обясних, че вашето сътрудничество е жизненоважно за успеха на това разследване. Начинът, по който ми помогнахте да разплета библейските следи, беше брилянтен! — Тя изпъна пръстите на ръката си нагоре в типичен италиански жест. — Бри-лян-тен!
— Добре, но това няма нищо общо с работата ми…
— Работата ви е да сътрудничите на правосъдието — обяви инспекторката от Криминалната полиция. Тя се взря в историка, тонът й стана по-мек и промени тактиката.
— Не искате ли да намерите убиеца на галисийската си приятелка? Не смятате ли, че й дължите поне това?
Томаш знаеше, че съображението беше манипулативно, но това не го правеше невярно. Наистина дължеше това на Патрисия. Най-малкото, което би могъл да стори, бе да сътрудничи на полицията да залови убиеца. Що за приятел щеше да е, ако откажеше да съдейства? Щом полицията го моли за помощ, негов дълг беше да помогне. Как би могъл да откаже?