— Права сте — отстъпи накрая той, примирявайки се с положението. — Само че аз…
— Инспектор Феро?
Мъж с прошарена коса и шлифер в кремав цвят — типичният детектив от старите филми — се приближи до двамата новодошли със зелена картонена папка в ръка.
— Да, аз съм — отвърна Валентина. — А това е професор Томаш Нороня, който ни помага за разследването на убийството във Ватикана.
Непознатият им подаде ръка.
— Аз съм старши инспектор Шон О’Лиъри от NBCI, National Bureau of Criminal Investigation47 на An Garda Siochana48 — представи се той. — Аз помолих да дойдете в Дъблин. — На лицето му грейна гостоприемна усмивка. — Добре дошли. Как пътувахте?
— Нормално — отвърна Валентина безучастно; имаше по-важна работа от воденето на светски разговори. — От това, което ми казаха, разбрах, че между вашия и нашия случай съществува необикновено сходство. Наистина ли смятате, че са свързани?
Старши инспектор О’Лиъри я погледна така, сякаш за него отговорът беше очевиден.
— Вие как мислите?
Италианката сви рамене.
— Не знам. Разкажете ми какво се е случило и веднага ще ви кажа.
Старши инспекторът от NBCI посочи с палец към сградата зад себе си — модерна постройка, вклинена между две сгради с класическа архитектура.
— Това е Chester Beatty Library, библиотека, основана с наследството на един миннодобивен магнат — обясни той. Извади от зелената картонена папка снимка на елегантен мъж около шейсетте, със светли очи. — Оказва се, че това е холандският историк Александър Шварц, професор по археология в университета в Амстердам и сътрудник на Biblical Archaeology Review49, който е дошъл тук да направи справка със старинни библейски ръкописи. — Той кимна с глава към сградата. — Изглежда, в тази библиотека се пазят някои доста ценни неща…
Томаш се усмихна на забележката.
— Ценни неща? — саркастично попита той. — Библейското наследство на Chester Beatty Library е по-голямо дори от това на Ватикана.
— Какво? — учуди се Валентина. — Шегувате се.
— Сериозно! — увери я историкът и посочи сградата. — Вижте, в тази библиотека се съхраняват две големи съкровища. Едно от тях е P45, най-старият и пълен екземпляр на Новия завет, известен досега. Представлява пергаментов ръкопис с минускулно писмо. Датира от III век. P45 е по-стар от Codex Vaticanus.
— Dio mio!
— В тази библиотека се намира и P46, най-старото и почти пълно копие на Посланията на апостол Павел. Забележете, ръкописът датира около 200 г. Това означава, че е създаден малко повече от сто години след смъртта на Павел. И е може би най-старият текст от Новия завет, достигнал до нас. — Той замахна във въздуха. — Можете ли да пресметнете колко струват тези скъпоценности? При липсата на оригиналите и първите копия, тези документи са най-близки до първите новозаветни ръкописи, които притежаваме.
Ирландският полицай се прокашля, давайки да се разбере, че има нещо важно за казване.
— Интересно, че споменавате тези два документа — отбеляза той и извади бележник от джоба си. — Професор Шварц е дошъл тук, за да направи справка точно с тях. — Провери бележките си. — Прекарал нощта в изучаване на сканираното копие на P45 и поискал да види P46 този следобед.
— И какво? — нетърпеливо попита италианката. — Какво му се е случило?
Старши инспектор О’Лиъри премести поглед към бележките си.
— Професор Шварц получил официално разрешение да остане през нощта, извън нормалното работното време, защото „работата му го налагала“. Към три часа през нощта приключил справката си с P45 и се сбогувал с дежурния служител. Нощният пазач му отключил вратата и го пуснал да излезе. След това се върнал на мястото си; казва, че не забелязал нищо необичайно. — Старши инспекторът прелисти страницата на тефтера. — След минута чул един homeless50 да вика и да тропа по стъклото на вратата. Нощният пазач тръгнал към него, за да го отпрати. Тогава видял тялото на професор Шварц на земята. — Мъжът посочи отцепения район. — Отишъл при него и разбрал, че още е жив. Обадил се за помощ в централата, но когато парамедиците пристигнали, вече нищо не можело да се направи. Професорът бил мъртъв.