— Този homeless — започна Валентина, като внимателно следеше подробностите — видял ли е нещо?
— Така изглежда. — Ирландецът разлисти тефтера в търсене на свидетелските показания. — Няколко пъти е повторил на парамедиците: „Беше инцидент“. Така е казал: „Беше инцидент“.
— Инцидент? Как така инцидент?
— Така е казал на парамедиците.
— А на вас? Какво каза на вас?
Ирландецът се изчерви и сведе поглед.
— Ами… всъщност още не сме разговаряли с този свидетел.
Инспекторката от Криминалната полиция изглеждаше видимо заинтригувана.
— И какво чакате?
Мъжът от NBCI бе неспособен да я погледне в очите.
— Той заспа — прошепна ирландецът. — Изглежда, беше пиян. Парамедиците настояха да го закарат в болницата и едва този следобед ще можем да го разпитаме.
Валентина кимна. Замисли се за момент и посочи мястото, където беше лежало тялото на професор Шварц.
— Ами жертвата? Каква е причината за смъртта?
Старши инспектор О’Лиъри прокара пръст през шията си в жест, който всички разбраха.
— Прерязали са му гърлото.
Томаш и Валентина се спогледаха. Всичко сочеше, че е налице още едно ритуално убийство при обстоятелства, които напомняха престъплението, извършено предишната нощ във Ватиканската библиотека. Нямаше как да е съвпадение.
Инспекторката от Криминалната полиция въздъхна:
— Значи, имаме си работа със сериен убиец — отбеляза тя на глас. — Човек, който убива историци, и по-точно историци, които се занимават с изследване на стари библейски ръкописи. И който изпитва потребност да извършва ритуални убийства. — Тя направи жест с ръка, сякаш насочва пистолет. — Можел е просто да ги застреля. Щеше да бъде бързо, чисто и лесно. Но не. Коли ги като агнета. — Взря се в ирландския си колега — Защо?
О’Лиъри показа с жест, че не знае отговора.
— Нямам представа — отвърна той. — Надявах се, че можете да ми помогнете. Видях предварителния доклад, който сте изпратили на Интерпол, и разбрах, че сме изправени пред един и същи случай. Мисля, че за да го разрешим, трябва да си съдействаме.
— Това е очевидно — съгласи се Валентина. — Казаха ми, че също както във Ватикана, и тук е намерен лист с шарада. Разбрахте ли нещо от нея?
Мъжът от NBSI извади една снимка от зелената папка, която държеше в ръцете си.
— За това ли говорите?
Двамата новодошли се наведоха над изображението. На снимката се виждаше смачкан лист хартия със серия от редуващи се единици и четворки.
— Също както във Ватикана — заключи Валентина. — Сега имаме ново съобщение.
— Какво означава това? — поиска да узнае ирландецът.
— Миналата нощ имах много въпроси относно загадката, която намерихме на пода във Ватикана — отбеляза инспекторката от Криминалната полиция. — Шарадата можеше да бъде шега на самата жертва; нещо, което е написала, докато е работила, и то е изпаднало на пода в момента на убийството. Или подпис, оставен от убиеца. — Тя посочи фотографията. — Но щом такава шарада се появява отново няколко часа по-късно на местопрестъплението на сходно убийство, извършено на хиляди километри разстояние, това може да означава единствено, че правилният отговор е вторият.
О’Лиъри погледна снимката в ръката си.
— Тоест това е подпис на убиеца?
Томаш застана от другата страна на ирландеца, за да вижда по-добре изображението. Нужни му бяха само две секунди, за да предложи решение.
— Или нещо друго — предложи той, включвайки се в разговора. — Послание.
Двамата полицаи се обърнаха към него с въпросително изражение.
— Така ли мислите? — попита италианката. — Послание? Можете ли да го дешифрирате?
Историкът взе снимката и внимателно анализира редицата цифри.
— Вече го направих.
— Така ли? Какво е?
Томаш изучава снимката още няколко секунди. След това вдигна поглед и се усмихна стеснително, почти засрамен от ролята си на посланик на ново разкритие, което със сигурност нямаше да се понрави на италианката.
— Опасявам се, че е още един смущаващ факт от Новия завет.
XVI
Трафикът в града се оказа интензивен, но без задръствания. Еднотипните жилищни блокове приличаха на огромни сандъци, сиви и монолитни, и изглеждаха запуснати; типична картина на строителството от съветската епоха. Във въздуха витаеше неприятна миризма на изгоряло масло и уличният шум беше противно агресивен.