Сикариус натисна бутона със стрелка нагоре и стъклото издаде продължителен жужащ звук, докато прозорецът се затваряше. Вече изолиран от врявата и вонята отвън, той отби колата в банкета, извади мобилния си телефон и набра номера.
— Пристигнах, Учителю — съобщи веднага след като отговориха. — Чакам инструкции.
Човекът от другата страна на линията премлясна. Изглежда, в момента се хранеше.
— Добре ли пътува?
— Дълго.
Чу се потракване на прибори в чиния и след това шум от разлистване на хартия.
— Имам информация за новата ти мишена — каза Учителят, минавайки на въпроса без общи приказки. — В девет сутринта отива в университета, за да чете лекции. Часовете му свършват в дванадесет на обяд и се отправя към дома си, където пристига в дванадесет и двадесет и две минути.
— Влиза в дома си в дванадесет и двадесет и две? — учуди се Сикариус. — Дори не и минута по-късно? Как може да сте толкова сигурен?
Гласът се разсмя.
— Изглежда, нашият приятел е човек с изградени навици — обясни той. — Негови колеги от университета си сверяват часовниците, когато минава покрай тях. Всичките му действия са предвидими.
Сикариус изсумтя.
— Чудесно — каза той. — Така е по-лесно.
— Знаех, че ще ти хареса — измърка гласът от телефона. — Но не се отпускай, чуваш ли? Увери се, че няма да има усложнения. Искам всичко да мине по мед и масло, както досега. Действай само когато е безопасно.
— Не се тревожете, Учителю.
— Лека работа!
Сикариус затвори и прибра мобилния телефон в джоба на панталона си. Взе тетрадката, погледна бележките и намери адреса, който търсеше. Беше в Стария град. Намери мястото на картата и после въведе адреса в GPS системата на колата.
Когато приключи, даде ляв мигач — като знак, че тръгва, и провери движението в страничното огледало; идваха няколко коли, нямаше как да потегли веднага. Затова хвърли поглед към черното кожено куфарче на седалката до него. Куфарчето беше отворено и съдържанието му се виждаше, сякаш беше мълчалив спътник.
Свещената сика.
XVII
До фоайето, където се намираше ресторантът на Chester Beatty Library. Тримата посетители се настаниха на една маса на открито на Silk Road Café, което се намираше в часовниковата кула, и Томаш оцени великолепния изглед към градините на Дъблинския замък. Поръчаха чай от лайка, сладкиши — баклава и кадаиф, ливански палачинки с орехи и кокос, горещо препоръчани от сервитьора, макар че онова, което ги бе довело тук, съвсем не бе менюто на ресторанта, а престъплението, извършено тази сутрин пред входа на библиотеката.
Веднага след като сервитьорът се отдалечи, историкът направи жест към зелената картонена папка, която Шон О’Лиъри беше оставил на пода до стола си.
— Покажете ми снимката на шарадата.
Ирландецът се наведе, извади снимката от папката и я подаде на Томаш. В този момент се появи един униформен полицай, който повика О’Лиъри. Старши инспекторът размени няколко думи с него и се върна при гостите си.
— Моля да ме извините — каза той. — Дългът ме зове.
О’Лиъри се отдалечи, оставяйки Томаш и Валентина сами.
Ученият започна да изучава снимката на шарадата и дълго се взира в поредицата от единици и четворки; изглежда, искаше да се увери в първоначалното си заключение.
— Е? — попита нетърпеливо Валентина. — Какво е това?
Томаш на свой ред се наведе и извади от полиетиленовия плик дебела книга, която беше купил при пристигането си на летището в Дъблин. Италианката погледна корицата и прочете заглавието.
— Библията.
— Единствените евангелия, които разказват за родословието на Исус, са тези от Матея и Лука — каза историкът, докато разлистваше книгата. — Интересното е, че и двамата го показват по линия на Йосиф. Не мислите ли, че е любопитно?
— Наистина — призна тя. — Щом Йосиф не е биологичен баща на Исус, както твърдят тези две евангелия, защо ще описват родословието му по линия на Йосиф? — Тя посочи Библията. — Няма ли информация за семейството на Мария?
— Не, само за това на Йосиф — обясни Томаш. — Друг интересен факт е, че родословията, описани от Матей и Лука, въпреки че проследяват предните на Йосиф, се различават едно от друго. — Той намери началната страница на първото евангелие. — Но ние ще се съсредоточим само върху генеалогията, представена в Евангелие от Матея.