— Защо?
Ученият посочи фотографията, оставена от старши инспектор О’Лиъри.
— Защото тя ще ни даде ключ за разгадаването на шарадата, оставена от убиеца. — Той прочисти гърлото си и се зачете в първия ред от текста. — Първият стих от евангелието започва така: „Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов“.
— Син Давидов? — учудено попита Валентина. — Не е ли Йосифов?
— Ще стигнем и дотам — прекъсна я Томаш, правейки знак на събеседницата си да прояви търпение. — Вторият стих на това евангелие извежда родословието от Авраам: „Авраам роди Исаака; Исаак роди Накова; Наков роди Иуда и братята му“ и така нататък, докато стига до Иесей и продължава: „Иесей роди цар Давида“. След това започва от рода на Давид. „Цар Давид роди Соломона от Уриевата жена; Соломон роди Ровоама“ и така, докато стига до преселението във Вавилон. Текстът отново изрежда родословието и редицата имена свършва при Иаков с думите: „Иаков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос“.
— И така Исус се свързва с рода на Давид и Авраам.
— Точно така — прошепна историкът, съсредоточен в библейския текст. — Забележете сега какво се казва в стих 17 на първата глава на Евангелие от Матея: „И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение — четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа — четиринайсет рода“.
Той вдигна глава и се взря в събеседничката си в очакване тя да стигне сама до извода.
Погледът на Валентина се прехвърли върху фотографията на шарадата, намерена до тялото на жертвата от тази сутрин.
— Четиринадесег, четиринадесет, четиринадесет — повтори италианката отмерено като робот. После вдигна глава и се взря в историка. — Невероятно! Отново познахте! — изръкопляска тя и се усмихна.
Умореното лице на Томаш грейна в широка усмивка.
— Благодаря.
— Убиецът насочва вниманието ни към този стих от Новия завет — отбеляза инспекторката. След първоначалната еуфория през погледа й все пак мина сянка на съмнение. — Много добре. Сега схванах връзката между шарадата и Библията. Но след като е оставил загадката до тялото на жертвата, този тип явно е искал да ни каже нещо. Какво означава това?
Пръстът на историка се плъзна по текста на Евангелие от Матея.
— Тези стихове съвпадат с нумерологията на дедите на Исус — обясни той. — Забележете, че имаме четиринадесет поколения между Авраам и Давид, най-великия цар на юдеите. Следват още четиринадесет поколения между Давид и заточението на евреите във Вавилон, което съответства на края на Първия храм51. И след това още четиринадесет поколения между Вавилонския плен и Исус.
— И какво?
— Не разбирате ли? Матей ни казва, че на всеки четиринадесет поколения се случва някакво изключително важно събитие в живота на евреите. В края на първите четиринадесет поколения се ражда Давид; след вторите четиринадесет поколения идва краят на Първия храм, а след това и робството във Вавилон. Това означава, че появата на Исус, който се ражда четиринадесет поколения след Вавилон, също е събитие е огромно значение.
— Това е очевидно — заяви Валентина. — Появата на Исус действително е събитие с огромно значение.
— Не оспорвам ничия вяра — обяви Томаш. — Но ще си позволя да подчертая няколко грешки, допуснати от Матей. Първо, последната група от четиринадесет поколения на практика включва само тринадесет. Второ, отброяването на Матей не съответства на казаното в Стария завет. В осми стих от Първа глава Матей казва, че Иорам с баща на Озия — с едно разгръщане историкът се върна стотици страници назад в екземпляра на Библията. — Но ако направим справка с Първа книга Паралипоменон52 от Стария завет, в 3:10 четем, че Иорам не е баща на Озия, а негов прапрадядо!53 Тоест Матей е затрил три поколения!
— Имате право — призна Валентина. — Защо се е случило това?
— Не е ли очевидно? — Въпросът на португалския учен беше реторичен. — Ако беше включил всички поколения, Матей нямаше да може да покаже, че на всеки четиринадесет поколения се случва изключително важно събитие. Какво направил той, за да разреши проблема? Излъгал в преброяването.
51
Соломоновият храм, известен също като Първия храм, е първият еврейски храм в Йерусалим, завършен през X век пр.Хр. и разрушен от вавилонците през 586 г. пр.Хр. — Б.пр.
52
В протестантската християнска Библия Първа и Втора книга Паралипоменон от Стария завет носят името Хроники I и II. — Б.пр.
53
В синодалното издание на Библията на БПЦ Иорам се споменава в стих 3:11 от Първа книга Паралипоменон от Стария завет. — Б.пр.