Италианката ядосано цъкна с език; думата излъга в контекста на Библията очевидно не й се понрави.
— О, не говорете така!
— Нека не се страхуваме от думите само защото говорим за Библията — настоя Томаш. — Матей нарочно е променил броя на поколенията, за да постигне нумерологичен ефект. Сметката му е трябвало да даде четиринадесет поколения, затова е извадил тези, които са били в повече.
Тъй като нямаше как да оспори този факт, инспекторката от Криминалната полиция предпочете да игнорира темата. Тя посочи снимката, оставена от О’Лиъри.
— Смятате ли, че това се е опитвал да ни каже убиецът? Че в Евангелие от Матея е допусната неточност по отношение на родословието на Исус?
— Да, но по други причини. Знаете ли, числото 7 в Библията се смята за съвършеното число. Нали бог си почива на седмия ден? В този ред на мисли какво е четиринадесет, ако не два пъти по седем? В контекста на родословието четиринадесет е удвоено съвършенство.
— Разбирам.
Томаш отново постави показалеца си върху началните стихове на първото евангелие.
— Родословието, описано от Матей, цели да изтъкне, че статутът на Исус като цар на юдеите е предсказан в Свещеното писание. Във Втора книга Царства, стих 7:16, юдейските хронисти твърдят, че бог казал на Давид: „И ще бъде непоколебим твоят дом и твоето царство довека пред лицето Ми, и престолът ти ще пребъде довека“. Това означава, че тронът винаги ще принадлежи на наследниците на Давид. Но поради превратностите на историята тронът вече не се заемал от негов наследник. Въпреки това бог бил обещал, че това ще се случи. Как да обясним този парадокс? Матей предлага решение: Исус. Кой е Исус, представен ни от този апостол? Наследник на Давид след две групи по четиринадесет поколения: удвоеното съвършено число. — Томаш взе химикалка и започна да пише върху хартиена салфетка с логото на Silk Road Café. — Буквите от азбуките на древните езици се свързвали с определени числови стойности. Първите три букви от азбуката на иврит са Алеф, Бет и Гимел, нали? Алеф отговаря на едно, Бет — на две, Гимел — на три, и така нататък. Това се нарича гематрия. — Той отново хвана химикалката. — Името Давид се изписва с тези три букви.
Написа Д-В-Д върху салфетката, което изуми двамата полицаи.
— ДВД? — учуди се Валентина. — Липсват две букви!
— На иврит гласните не се изписват — обясни историкът. — Давид става ДВД. — Той прибави числа към буквите. — Числовата стойност на Д, или Далет, на иврит е четири и стойността на В, или Вав, е шест, тоест четири-шест-четири. Колко е сборът на тези три числа?
— Четиринадесет.
Томаш потвърди сметките, изписвайки дебело 14 върху салфетката и показа резултата на събеседницата си.
— Значи гематрията на името Давид е четиринадесет, удвоеното съвършено число — обяви той. — Това е причината, поради която Матей нагласил родословието на Исус в три групи по четиринадесет. Апостолът искал да обедини Исус и Давид с кръвна връзка, за да се изпълни божието обещание, което четем във Втора книга Царства. — Той вдигна пръст, сякаш му беше хрумнала някаква идея. — Интересно е да обърнем внимание на нещо друго. Във всички текстове на Новия завет Исус е наричан син божи. Какво означава това словосъчетание?
Италианката придоби изненадано изражение, сякаш отговорът беше очевиден.
— Не е ли очевидно? — попита тя. — Син божи означава, че Исус е син на бог.
Историкът се усмихна и поклати глава.
— Факт е, че днес този израз се свързва с идеята, че Исус е бог на земята. Но не това е първоначалният му смисъл. Произходът му се намира в Псалтир, чието авторство традицията приписва на Давид. В Псалом 2:7 Давид казва: „Ще възвестя определението: Господ Ми каза: «Син Мой си Ти; Аз днес Те родих»“. Тоест, без да претендира за божествен статут, Давид представя себе си като божи син. Тогава какво правят авторите на евангелията? Наричат Исус божи син. С тези думи те не твърдят, че Исус е бог или божи син, както е прието сега, а че е наследник на Давид; задължително условие за претенциите към трона на Израил. Това е смисълът, в който Евангелията го назовават син божи.
Валентина потропа ритмично с пръсти по масата, докато си правеше изводи от онова, което току-що бе чула.
— Тази част я разбрах — съобщи тя. — Но бих искала да ми обясните нещо друго: какво точно е искал да каже убиецът, оставяйки тази шарада?