Отново погледна часовника си. Дванадесет и деветнадесет. Погледна надолу по улицата и видя един мъж, който току-що започваше да я изкачва. Загледа се в чертите на лицето му и ги разпозна от снимките в досието, което Учителят му беше дал.
След това погали дръжката на сиката, усещайки гладката й повърхност.
Часът беше настъпил.
XIX
Последната дума, изречена от Томаш, доведе инспекторката до ръба на яростен изблик.
— Фалшификати?! — протестира тя с поруменяло от гняв лице. — Отново вие и вашите унизителни думи! По дяволите! Сякаш го правите нарочно!
Томаш сви рамене.
— Какво би трябвало да направя? — попита той. — Да скрия тези факти от вас? — Посочи към снимката на шарадата, оставена от убиеца от Дъблин. — Ако го сторя, никога няма да разберете смисъла на тази загадка. А ако не го разберете, няма да разрешите случаите.
Инспекторката погледна встрани, търсейки подкрепа от старши инспектор О’Лиъри, но ирландецът още не се беше върнал. Италианката примирено въздъхна. Болката, която се надигаше в стомаха й, отнемаше цялото й желание да се владее.
— Рисковете на професията — оплака се тя. Вдигна ръка в знак на примирение. — Добре, разкажете ми какво се е случило с евангелията.
Историкът разлисти своя екземпляр на Библията, за да намери първото евангелие в Новия завет: Евангелие от Матей.
— Първото нещо, което трябва да разберете, е, че евангелията са анонимни текстове — каза той. — Първо е било написано Евангелие от Марко, около 65–70 година, почти четиридесет години след разпъването на Исус. Все още имало живи апостоли, но трябва да са били вече старци. Текстовете от Евангелията на Матей и Лука били създадени петнадесет години по-късно, между 80 и 85 г., а Евангелие от Йоан — десет години след това, тоест между 90 и 95 година — по времето, когато първото поколение ученици вероятно не са били между живите. Евангелията се разпространявали сред общностите от вярващи, без да се свързват с определени имена. Позоваването на автори дори би намалило доверието в тях. Липсата на имена практически означава, че не съществуват субективни гледни точки и текстовете са носители на абсолютната истина, обективна и анонимна. Сякаш са същинското божие слово.
— При това положение никой от апостолите не би твърдял, че е автор на евангелията.
— Точно така — потвърди Томаш. — Ако някой е допуснал грешка, това със сигурност не са били те, а онзи, който по-късно им е приписал авторството. Тоест ние сме убедени, че учениците на Исус Матей и Йоан не са писали тези текстове. В Евангелие от Матея например Исус и апостолите се назовават те, а не ние. Това показва, че авторът на текста не е апостол. А Матей е бил апостол. Освен това в девети стих от Девета глава на същото евангелие за апостол Матей се говори в трето лице. Следователно Матей не може да бъде автор на Евангелие от Матея. Още една заблуда, замислена от Църквата.
— Заблуда? — повтори Валентина. — Пак вашите злобни думи.
— Това става още по-ясно при Евангелие от Йоан — продължи историкът, без да обръща внимание на забележката. — В края на евангелието авторът говори за „ученика, когото Исус обичаше“ и в последните редове заявява: „Този е ученикът, който свидетелства за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско“. Тоест самият автор признава, че не е апостол, а просто някой, който е разговарял с апостол. И така авторът не може да е Йоан.
— Ами другите двама апостоли?
— Марко не е бил ученик на Исус, а приятел на Петър; а Лука пътувал заедно с Павел. Това означава, че нито Марко, нито Лука са били преки свидетели на тези събития. И вече знаем, че Матей и Йоан не са написали евангелията, които им се приписват.
Томаш се взря в събеседницата си и попита:
— И тъй, какъв е изводът, до който достигате?
Инспекторката от Криминалната полиция въздъхна примирено и едва ли не отчаяно.
— Няма свидетели.
Португалският учен присви очи.
— Дори по-лошо — добави той. — Изглежда, има голямо разминаване във времето между апостолите и авторите на евангелията. Забележете: знаем със сигурност, че Исус и неговите ученици са били хора от низшите слоеве на населението, обитавало Галилея. Смята се, че по онова време само десет процента от населението на Римската империя можели да четат. Още по-малък процент хора са можели да пишат елементарни изречения и една нищожна част били способни да създадат цялостен текст. Учениците не са имали възможност да получат образование и са били неграмотни. В Деяния на светите апостоли, 4:13, Петър и Йоан са наречени agrammatoi, или „безкнижни хора“. Исус би бил изключение. Евангелие от Лука представя Исус като четящ в една синагога, но никъде в текста не се споменава, че пише.