— Споменава се в притчата за грешницата, хваната в прелюбодеяние — сети се Валентина. — Исус пише на земята.
— Проблемът на тази притча с, че е измислена, както вече ви обясних. Тя липсва в най-старите копия на Новия завет.
— И, да — разочарова се Валентина.
Томаш отново насочи вниманието си към Библията, поставена на масата в Silk Road Café.
— С две думи, учениците на Исус били неграмотни хора от нисшата класа, които говорели староарамейски и живеели в земеделска Галилея — обобщи той и сложи ръка върху Библията. — Въпреки това, четейки евангелията, бързо разбираме, че авторите им не само знаели да четат и пишат. С изключение на Марко, които е писал на народен гръцки, всички останали са говорили книжовен гръцки и са живели извън Палестина?
— Как може да сте сигурен за такива подробности?
— Поради ред лингвистични причини от техническо естество. Днес има постигнат консенсус между учените, че всички евангелия първоначално са били написани на гръцки, а не на староарамейски, езика на Исус и учениците му — обясни той. — Знаем например че във варианта на гръцки език Матей е преписал няколко истории от Евангелие от Марко, дума по дума. Ако Матей беше писал на староарамейски, би било невъзможно тези притчи да бъдат преписани точно със същите думи, които четем в гръцкия текст.
— Разбирам.
— Освен това стилистичната сложност на евангелията, използването на иносказания и други изразни средства показва, че авторите им са били високо образовани. Освен това не става въпрос за евреи или езичници, живеещи в Палестина. Знаем това, защото авторите на евангелията демонстрират известно невежество относно еврейските обичаи. В Евангелие от Марко, 7:3, например се казва: „Защото фарисеите и всички юдеи, придържайки се о преданието на старците, не ядат, докле си не умият ръцете до лактите“, което не е вярно. По онова време евреите все още нямали навика да мият ръцете си преди ядене. Ако авторът на това евангелие беше живял в Палестина, със сигурност щеше да е наясно с това и не би го написал. Следователно имаме основание да заключим, че авторите на евангелията са говорили гръцки, произхождали са от елита и не са живеели в Палестина, което е в пълно противоречие с факта, че учениците са говорили староарамейски, били са от низшите обществени прослойки и са живели в Галилея. Тъкмо тази езикова, социална, географска и културна дистанцираност на учениците ни дава основание да твърдим, че авторите на евангелията не са апостоли, а хора, които не са били участници и свидетели на събитията, за които разказват.
Валентина се облегна на стола и се огледа наоколо, търсейки подкрепа. Но ирландецът все още беше зает със задълженията си и очевидно не можеше да й помогне.
— Почакайте! — извика инспекторката от Криминалната полиция, която явно нямаше намерение да се предава. — Тогава как именно става това приписване на авторството на евангелията? Имената са се появили просто така, от нищото, по волята и благоволението на Светия Дух?
Томаш се засмя.
— Почти — пошегува се той. — Това е резултат от традицията. Въпреки наличието на доказателства, че Матей и Йоан не са автори на текстовете, които им се приписват, и въпреки сведенията, че Марко и Лука също не са сред авторите на текстовете в Новия завет, древната традиция на Църквата приписва авторството на двете евангелия на Матей и Марко.
— Аха! — възкликна Валентина с триумфален тон. — Знаех си, че има някакво обяснение!
Историкът отново се разсмя.
— Успокойте се, това не е състезание — каза той. — Знаете ли, най-старият източник на тази традиция е един автор на име Папий54. В една своя творба от първата половина на II век той твърди, че лично разговарял с християни, които познавали хора, наричани от тях „старците“55. Тези старци твърдели, че са познавали някои от учениците. Папий написал нещо, което ще цитирам по памет. Старците казвали: „Когато Марко бил преводач на Петър, стриктно записал всичко, речено и сторено от Господа, за което си спомнял, но не по ред. Защото той не бил чул Господа, нито е бил с него, а по-късно, като избран, придружавал Петър, който нагаждал проповедите към обстоятелствата, без да прави цяла беседа от думите, както били казани подред от Господ“. Марко просто записал някои от тези работи така, както си ги спомнял. Той имал само една цел: да не пропусне нищо, което е чул, нито пък да запише някаква измислица. За Матей, Папий написал следното: „И тогава Матей състави словата на езика на юдеите“.
54
Папий Йераполски — древно църковен писател, един от Апостолските мъже, ученик на св. апостол и евангелист Йоан Богослов! — Б.пр.