Валентина сияеше от щастие, сякаш думите бяха божествена мелодия.
— Виждате ли? — възтържествува тя. — Виждате ли?
— Все пак тук има някои проблеми.
— Проблеми? — възрази италианката. — Какви проблеми? Dio mio! Отново усложнявате нещата!
Историкът игнорира протестите й.
— Първо, не разполагаме с оригиналния текст на Папий — обясни той. — Имаме написаното от един християнски историк на име Пвсевий. Тоест всичко, което знаем за Марко, може да се сведе до следното: някой твърди, че друг е написал нещо относно това, че трети е познавал четвърти, който на свой ред познавал някои ученици, които познавали автора на евангелието. Тоест Евсевий твърди, че Папий е написал, че познава християни, които твърдели, че познавали старци, които твърдели, че познават ученици, които уверявали, че познават Марко. — Томаш се намръщи. — Трябва да се съгласим, че е малко прекалено. Това са източници от четвърта ръка, с всички последствия, до които води този факт. Трябва да добавим, че други данни, приписвани на Папий, се смятат от историците за неверни, а това би могло да ни подскаже, че става въпрос за не особено достоверен източник. Дори информацията му да е точна, нищо не ни гарантира, че Евангелието от Марко, за което той говори, е същият текст, който е достигнал до нас.
— Ами Матей?
— Нещата са още по-зле. Евсевий не казва кой е източникът на Папий. И малкото информация, която ни дава за евангелието на Матей, съвсем не съответства на нашето Евангелие от Матея. Папий казва, че Евангелие от Матей представлява колекция от цитати, подобно на Евангелие от Тома и вероятно Източника Q. Но нашият Матей ни е оставил завършен разказ, а не събрани цитати. От друга страна, Евангелието на Матей, за което говори Папий, е било написано на иврит, докато нашето Евангелие от Матея явно е писано на гръцки. Следователно Папий навярно има предвид друго евангелие, което не е стигнало до нас.
— Тогава как нашите евангелия са били приписани на тези автори?
— Първите сигурни сведения за четирите канонични евангелия получаваме през 180 г. от християнски лидер от Галия, на име Ириней56 — отговори той. — По онова време вече съществувал стремеж да се установят авторите на текстовете, които се смятали за най-достоверни, тъй като се разпространявали и евангелия, създадени от други ученици, като Мария Магдалина, Петър, Тома и пр. С възстановяването на устната традиция едно евангелие било приписано на Матея, друго — на Марко. Разпределението на останалите текстове не било толкова строго. Станало ясно, че третото евангелие и Деянията на светите апостоли, където апостол Павел е главно действащо лице, са писани от един и същи човек, поради което се смятало, че създателят на този текст би трябвало да е бил негов близък. Избрали Лука, спътника на Павел в неговите мисионерски пътешествия. А името на Йоан било свързано с четвъртото евангелие, макар че анонимният автор на този текст открито заявява, че не е ученик на Исус.
— В такъв случай никое от тези имена не претендира за авторството на каноничните евангелия…
— Точно така. Което означава, че хората, написали тези текстове, не са били свидетели на нищо. Евангелията са били създадени десетилетия след събитията, които пресъздават, от хора, които не са познавали Исус, не говорели неговия език, имали различна култура и образование и живеели в друга страна. При тези обстоятелства до каква степен можем да вярваме на онова, което те са написали?
Валентина унило въздъхна.
— За щастие, Новият завет не се състои само от евангелията — каза тя. — В крайна сметка съществуват и други текстове, нали?
Тази забележка предизвика колебание у Томаш. Дали трябваше да всява съмнения и по този въпрос? Той обмисли възможността да го пропусне, но си напомни, че всяка информация би могла да има връзка с разрешаването на случаите, и реши, че трябва да продължи с обясненията до горчивия край.
— Опасявам се, че другите текстове също повдигат важни въпроси — каза уплашено той. — Всъщност дори много по-сериозни.
56
Ириней Лионски е един от църковните отци и епископ в Лугдунум, Галия (днешен Лион). Почитан е като светец и се счита за първия систематичен теолог; автор е на известното съчинение „Против еретиците“. — Б.пр.