Валентина уплашено се взираше в събеседника си.
— Не е ли възможно да се съчетаят?
— Тъкмо това се опитват да направят християнските теолози от толкова време — отвърна той. — Но не смятам, че може да постигнат нещо, без да променят текстовете или да се престорят, че в тях не са написани нещата, които реално са написани. Истината с, че Исус се е родил или по времето на Ирод, или по времето на Кириний. И е умрял или в петък, или предишната вечер. Колкото и да се опитваме, няма да разрешим всички тези противоречия. — Томаш вдигна ръка предупредително. — И забележете, аз само повдигнах края на завесата. Ако изследвате евангелията епизод по епизод, ще намерите множество подобни ситуации. Гарантирам.
Инспекторката от Криминалната полиция не знаеше какво да каже. Наистина в тези епизоди всяко евангелие противоречеше на останалите. Самата тя току-що го беше видяла в екземпляра от Библията на Томаш.
— Искате да кажете… — заекна тя. — Това означава, че е невъзможно да узнаем нещо сигурно за Исус!
— Това се отнася за всяка историческа личност. В историята няма абсолютно сигурни неща, само се представят вероятностите на основата на наличните свидетелства. Колкото до Исус, съществуват някои относителни истини. Историците считат за факт, че той е бил равин от Назарет, който живеел в Галилея и бил един от синовете на дърводелеца Йосиф и жена му Мария; наистина с бил кръстен от Йоан Кръстител и формирал кръг от последователи, между които рибари, занаятчии и няколко жени от региона, на които проповядвал за настъпването на Царството небесно. Около тридесетата си година заминал за Йерусалим, където се забъркал в скандал в Храма; бил е затворен, съден по бързата процедура и разпнат на кръст. Цялата тази информация се счита за достоверна. Останалото… е, останалото е съмнително.
— Но откъде знаете, че всички тези подробности са истина. Как се стига до този извод?
— Защото се споменава в няколко различни източника. Включително и в най-старите — обясни Томаш. — Посланията на Павел са най-старите текстове в Новия завет, създадени 10–15 години преди първото евангелие, Евангелие от Марко. Но Евангелието от Марко започнало бързо да се разпространява, преди тези послания да бъдат преписани и да достигнат до всички общности. Следователно Марко и Павел със сигурност не са се позовавали един на друг. Ако и двамата твърдят едно и също нещо, това засилва доверието ни в определена информация, тъй като се основаваме на стари, доказано различни източници. И тази информация е двойно потвърдена, защото е объркваща. Спомняте ли си какво ви казах? Колкото по-объркваща в теологически план е една информация, толкова по-голяма е вероятността, че не е била измислена.
— Да, вече говорихте за това.
— Ето, да вземем например живота на Исус в Галилея. В нито едно от старите пророчества не се казва, че Месията ще живее в Галилея. Още по-малко в Назарет — едно толкова незначително селце, че дори не е споменато в Стария завет. Кой християнски летописец би съчинил толкова неуместна история?
— Но той е роден във Витлеем. Нима твърдите, че това е измислица?
Историкът взе Библията и отгърна на едно от последните пророчества на Стария завет.
— Разбира се — заяви той. — Раждането във Витлеем не е нищо друго, освен един нагласен епизод, който трябва да съответства на пророчеството от Свещените писания. Когато се говори за Ефрата, или Витлеем, в Книга на пророк Михей, 1:5, се казва: „И ти, Витлееме Ефратов58, малък ли си между хилядите Иудини? От тебе ще Ми излезе Оня, Който трябва да бъде Владика в Израиля…59“. Имайки предвид това, какво направили Матей и Лука? Написали, че Исус се родил във Витлеем! Много удобно, не мислите ли?
Но противоречията между двамата евангелисти относно раждането на Исус са толкова много, че взаимно се компрометират и разкриват художествена измислица. И двамата знаели, че Исус бил роден в Назарет, но трябвало да съобразят този неудобен факт с пророчеството на Михей. Какво направили? Всеки от тях по свой начин пренесъл раждането на Исус от Назарет във Витлеем. Но щом „Оня, Който трябва да бъде Владика в Израиля“ наистина се е родил във Витлеем, както предсказва Михей и както потвърждават авторите на Евангелия от Лука и Матея, защо Марко и Йоан не го споменават? Нито Павел? Как може да пропуснат толкова значимо събитие, което по толкова изумителен начин е заявено в старото пророчество? Отговорът може да бъде само един. Матей и Лука прехвърлили раждането на Исус във Витлеем само за да се съобразят с пророчеството и така да убедят евреите, че действително Исус е царят, предсказан в старозаветната книга на пророк Михей.
59
В синодалното издание на Библията на БПЦ това е стих 5:2 от Книга на пророк Михей. — Б.пр.