— Като в историята за Дева Мария?
— Точно така! Отново Матей и Лука твърдят, че Мария е заченала девствена, в стремежа да се придържат към предсказаното в друго библейско пророчество. — Той показа снимката на листчето с шарадата от Дъблин. — Същото се случва и с тези 141414. Опит да изведат родословието на Исус от това на Давид, така че да съответства на пророчествата в Свещеното писание.
— Разбирам.
— Впрочем това е често срещано в евангелията. Авторите на евангелията всячески се опитали да докажат, че различните епизоди от живота на Исус не са нищо друго, освен неща, предсказани за Месията в Свещените писания. По този начин те се опитали да докажат на евреите, че предсказаният спасител е Исус. Ако фактите не го потвърждавали, те си измисляли. Измислили, че Исус се родил във Витлеем. Измислили, че майка му го е заченала непорочно, измислили, че е потомък на Давид.
Валентина свъси вежди.
— Намеквате, че раждането на Исус никога не е било предсказано в Стария завет?
По лицето на Томаш разцъфна усмивка.
— Не намеквам — отвърна той. — Твърдя го.
XXII
Лекарят преглеждаше тялото, докато двама полицаи ограничаваха достъпа до тази част на улицата и се опитваха да убедят зяпачите да се отдръпнат. Гъста мъгла се стелеше над стръмните калдъръмени улички в късната утрин и обгръщаше Стария град в атмосфера на мрачно униние.
Стиснала кърпичка, с подути от плач очи, Даниела още подсмърчаше. Слабият мъж се взираше в нея със сдържано нетърпение.
— Разкажете какво се случи.
Нова сълза се отрони от крайчеца на окото на момичето, въпреки усилията му да се овладее.
— Дори не знам как да ви обясня, господин… господин…
— Пичуров — представи се слабият мъж, целият изтъкан от кротко нетърпение. — Инспектор Тодор Пичуров.
Даниела отново изхлипа.
— Професорът мина оттук, купи си вестник и тръгна към вкъщи — посочи тя към дървото. — Човекът, който го чакаше, беше ето там и…
— Какъв човек, госпожице?
— Чужденецът — последва ново хлипане. — Чакаше професора.
— Как изглеждаше?
— Не видях добре. Зърнах го само за миг. Стори ми се, че е млад мъж. Беше облечен в черно.
Инспекторът си записа.
— Какво се случи после?
— Тъй като професорът си тръгна, аз взех мобилния телефон и се обадих на Деси за едни книги, които тя и Ивелина щяха да…
— Кои са те?
Даниела шумно си издуха носа.
— Едни приятелки — избърса зачервения си нос и сълзите, които мокреха лицето й. — Тъкмо разговаряхме, когато… когато…
Даниела отново се разплака. Полицаят завъртя очи и въздъхна, стараейки се да прояви търпение. Мразеше да се разправя с роднини и приятели на жертви на убийство; постоянно плачеха и се държаха еднакво предвидимо. Остави я да се успокои и изчака подходящия момент, за да я подкани да продължи с показанията.
— Когато?
— Когато чух вик.
При спомена за онзи адски вик момичето едва не се задуши от ридания. Откъслечните хлипове се сляха в непрекъснат и неудържим плач. Инспектор Пичуров въздъхна; трябваше да изчака още малко. Възползва се от новата пауза, за да запише нещо, изчака около тридесетина секунди и едва тогава поднови разпитва.
— Какво извика професор Вартоломеев?
Момичето беше заровило лице в носната кърпичка, но поклати глава.
— Не той. Беше чужденецът.
— Чужденецът? — учуди се полицаят и моментално спря да пише. — Значи убитият е професор Вартоломеев, а този, който е извикал, е чужденецът?
Даниела кимна с глава.