— Това беше вик на… на отчаяние, на болка… не знам…
Инспектор Пичуров придоби заинтригувано изражение, но си записа забележката.
— И после?
Тя изхлипа.
— Надзърнах и видях чужденеца да бяга, а… професорът лежеше на земята… — Последваха още ридания и сълзи. — Хукнах насам и тогава видях кръвта и…
Тя отново избухна в плач, задъхваше се и тялото й се разтърсвате от ридания. Полицаят разбра, че трябва да прояви повече търпение, и за да убие време, се огледа наоколо. В този момент забеляза малък лист хартия, затиснат под един камък в краката на трупа. Клекна и взе листчето. Написаното му се стори странно. Той се изправи и се обърна към момичето.
— Знаете ли какво е това?
Даниела надникна иззад носната кърпичка и зачервените й от плач очи разгледаха надрасканите символи, но поклати глава в знак на отрицание.
— Нямам представа.
Инспектор Пичуров отново се вгледа в листа. Прокара пръсти през косата си, която започваше да оредява на темето, и присви очи в мига, в който в съзнанието му изникнаха докладите, които бе чел тази сутрин на компютъра, преди да се заеме със случая.
— Е, на мен ми напомня нещо.
XXIII
Старши инспектор О’Лиъри все още не даваше признаци на живот, но Валентина и Томаш бяха толкова погълнати от разговора, че не забелязаха как беше минало времето.
— Често съм слушала да казват, че животът на Исус е бил предсказан в Стария завет — каза инспекторката от Криминалната полиция. — А сега се появявате вие и твърдите обратното. Как очаквате да реагирам?
Историкът неопределено махна с ръка.
— Поставете се на мястото на хората, живели по онова време — предложи той. — Големият проблем на последователите на Исус бил да убедят останалите евреи, че Месията, обещан от пророците в Свещеното писание, най-сетне с дошъл и тъкмо той е човекът, когото римляните са разпънали на кръст. — Той взе химикалката и написа Месия на салфетката. — Думата месия произлиза от Машиах, еврейска дума, която означава „помазаник“, или Христос на гръцки: дума, с която в Стария завет били назовавани божиите избраници, като крале и свещеници, Вече видяхме, че в Стария завет господ обещава на Давид, че тронът на Израел винаги ще бъде заеман от негов наследник; обещание, което било нарушено в годините на Вавилонския плен. По онова време хората били много суеверни. Ако нещата вървели добре, те приписвали благополучието си на божието благоволение; ако вървели зле, казвали, че господ ги наказва, задето са се отклонили от правия път. И така, вярващите изтълкували нарушението на обещанието, че тронът на Израил винаги ще принадлежи на наследник на Давид, като божие наказание за поведението си. Евреите мечтаели за Давидов наследник, който да помири господ с неговите синове. Според пророк Михей „Оня, Който трябва да бъде Владика в Израиля“ ще се роди във Витлеем и ще помири бог със синовете му. Обещаният Месия.
— Тоест Исус.
— Това обяснявали последователите на Исус, но повечето от евреите не мислели така — напомни Томаш. — Всъщност пророчеството на Михей не било единственото предсказание за Месията. В Псалм 2:2 се казва: „Въстават царете земни. И князете се съвещават заедно против Господа и против Неговия Помазаник“. Думата Помазаник на иврит е Машиах, или Месия. В 2:7-9 четем думите на бог „Син Мой си Ти; Аз днес Те родих; искай от Мене, и ще Ти дам народите за Твое наследие, и всичко до край-земя — за Твое владение. Ти ще ги поразиш с железен жезъл…“. Притчите на Соломон предсказват, че въпросният наследник на Давид действително ще има „силата да унищожи недостойните управници“60, а в Книга на пророк Даниил, 7:13, се казва, че в едно свое видение пророкът вижда как „на небесни облаци иде сякаш Син Човеческий, дойде до Стария по дни и биде доведен при Него“ и че „владичеството Му е владичество вечно, което няма да премине, и царството Му не ще се разруши“. А Ездра има видение на мъж, когото нарича „Син Човеческий“ и когото видял как „изпуща из устата си като че ли огнен лъх и из устните си — като че ли пламенно дишане“61. Това означава, че евреите чакали наследника на Давид, който да е толкова могъщ, че да може да порази народите с „железен жезъл“ и да „унищожи недостойните управници“, тоест едно космическо същество, онзи „Син Човеческий“, който да управлява вечната империя и да изпуща „из устата си като че ли огнен лъх“. — Той се взря в италианката. — И сега ви питам: не са ли извадили късмет с…
60
Книга „Псалми на Соломон“ — старозаветен апокриф, написан като разобличение на недостойните управници, обещава им възмездие от ръцете на западни врагове — „китим“ (китийци). Идването на Месия е описано като свръхестествено и същевременно политическо събитие. Псалмите на Соломон стават известни на науката през XVII в. Смята се, че са написани през периода на завладяване на Юдея от Помпей (63 г. пр.Хр.), но в книгата има намеци за смъртта на Помпей, което сочи 48 г. пр.Хр. — Б.пр.