— Хайде, тогава, изчезвайте — каза Мира. Поседя мълчаливо за миг, после въздъхна, сипа си още чай и реши, че е време да се върне в коловозите на един свят, който отново започваше да изглежда нормално.
Мислите за беди и разрушения не бяха напуснали окончателно главата й. Но бяха станали поносими, като леките бодежи на кътник, който те подсеща, че не би било зле да си запазиш час при зъболекар… е, не този месец може би, но следващия със сигурност. Така че Мира се върна към сутрешните съобщения. Имаше едно от племенницата й Ада Лаброй, в което се казваше, че състоянието на „Машинно складиране“, за което говорели извънземните, много приличало на изкуствения интелект, върху който самата тя работела, и дали нямало някакъв начин Наташа да ги попита за повече подробности? И още десетина съобщения от други хора, всички споделящи заблудата, че истинската Наташа е в състояние да предаде каквото и да било на извънземните. Имаше и притеснително съобщение от храма в Тринкомалее, което ги уведомяваше, че старият монах Суреш издържал успешно последната си операция, но дългосрочните прогнози на лекарите били в най-добрия случай предпазливи.
Свила разтревожено устни, Мира препрочете съобщението. Самият Сураш се беше обадил да им каже за предстоящата операция, но от неговата уста процедурата звучеше като нещо елементарно, не по-сложно от ваденето на сливици, да речем. А сега излизаше, че нещата са много по-сериозни. Мира въздъхна и извика следващото съобщение…
И се намръщи. Беше адресирано лично до Ранджит. Изпратено беше от Орион Бледсо и гласеше: „Напомням ви за задълженията според Закона за общата военна служба от 2014 г., отнасящи се до американската гражданка Наташа де Сойза Субраманиан. Горепосочената да се яви за оценка в коя да е наборна комисия на американската армия през следващите осем дни. При закъснение или неявяване следват санкции.“
Наташа вече беше излязла и нямаше как да й съобщи за това ново предложение, засягащо бъдещата й кариера. Ранджит обаче беше в къщата и когато виковете на Мира го откъснаха от телефона, той видя съобщението и измрънка:
— Ха! — А после, за да поясни какво има предвид: — Мамка му!
Ето как семейство Субраманиан се сдоби с нов и съвсем неочакван повод за притеснение. На Ранджит и Мира никога не им беше хрумвало, че армията на САЩ би имала право на претенции към дъщеря им поради случаен факт от географски естество, а именно, че Наташа е родена в Америка. Имаше един очевиден ход и те го направиха.
Когато Ранджит потърси по спешност Гамини Бандара, старият му приятел го помоли да изчака за момент, а после се извини и го остави да чака още доста.
Но когато най-после се върна на телефонната линия, звучеше по-спокойно.
— Ранджит? — каза той. — А, още си там. Добре. Виж, обясних на баща ми за какво става въпрос и той вече говори с юридическите си съветници. Но иска да дойдеш тук. — Млъкна за миг, а после в гласа му прозвуча нещо близко до смущение: — Проблемът е в онзи лайнар Бледсо. Трябва да поговорим за него, Рандж. Баща ми ще ти прати самолет. Вземи Мира. И Наташа. А и Робърт, разбира се. Ще ви чакаме.
Самолетът, който дойде да ги вземе същата вечер, не беше и наполовина толкова голям, колкото онзи, с който бяха измъкнали Ранджит от пленничество. Стюардесата беше само една, и то далеч не толкова хубава като предишните. Затова пък ги чакаше приятна изненада в лицето на стар приятел, който стоеше до вратата да ги посрещне. Мира не го позна от първия път, а после се усмихна широко.
— Д-р Де Сарам, каква приятна изненада!
Найджъл де Сарам, някогашният адвокат на Ранджит, а сега държавен секретар на президента Бандара, я прегърна, после махна на всички да се настанят в креслата около една дълга маса.
— Ще говорим по пътя — каза той и си сложи предпазния колан.
Докато самолетът набираше скорост по пистата, Де Сарам изчете разпечатката на съобщението от Бледсо. Вече се издигаха във въздуха, когато той се обърна към Наташа.
— Смятам, че е ясно какво трябва да се направи. По пътя насам прегледах всички американски закони и съдебни решения, които са съотносими към този проблем. Най-напред трябва да се откажеш официално от американското си гражданство. Когато пристигнем, необходимите за целта документи трябва вече да са подготвени. Разбира се, добре щеше да е, ако го бяхме направили преди години — добави той. — Моя е вината, че не ви подсетих.
— И това ще е достатъчно, така ли? — попита невярващо Ранджит. Най-могъщата сила на Земята се опитваше да натика дъщеря му в униформа и той предпочиташе да не поема никакви рискове.
Старият адвокат го изгледа с вдигнати вежди.