— За всичко съм виновен аз — заяви Гамини Бандара. — На времето Бледсо ми се стори подходящият човек, който да уреди проблемите около твоя достъп до класифицирана информация, за да те привлечем като сътрудник в Pax per Fidem. Разбира се, цялата истерия около достъпа беше дело на американското правителство. Никой без най-високо ниво на достъп не се допускаше до програмите, свързани с „Тих гръм“, и аз реших, че Бледсо може да уреди нещата с твоя достъп. — Той поклати мрачно глава. — Лошо решение. Трябваше да измисля нещо друго. Оттогава си имаме само неприятности с този тип.
— Няма смисъл да говорим за минали работи — изтъкна баща му. — Въпросът е какво можем да направим сега? Египет наистина се нуждае от пари.
Мира смръщи вежди.
— А не могат ли да пренебрегнат нареждането на Световната банка? И просто да приемат офертата на извънземните?
— О, скъпа ми Мира — въздъхна с копнеж президентът, — де да можеха. Но банката ще отвърне на удара — ще наложи възбрана върху фондовете, на които може да наложи възбрана, ще отмени финансиране, което може да отмени, и ще изправи Египет до стената.
— Той поклати глава. — За жалост, американците са прави за последствията от вливането на толкова голям капитал в световната икономика. Той ще предизвика ужасни проблеми на международните пазари. А ние буквално ще банкрутираме.
Президентът сведе поглед. Седнала по турски на пода до него, Наташа Субраманиан се въртеше неспокойно.
— Искаш да кажеш нещо ли, скъпа? — попита той.
— Ами, да — призна девойката. — Защо Египет да е толкова беден? Мислех, че новата Асуанска дига ги е направила богати.
Президентът се усмихна тъжно.
— Много хора мислят като теб. Асуан може да произвежда огромно количество електрическа енергия, но не може да прави две неща едновременно. Увеличаването на произведената енергия ощетява селското стопанство, а на тях храна им трябва дори повече, отколкото електричество. — Той поклати глава. — Тези пари могат да сторят чудеса за Египет. С тях биха могли да построят нови електроцентрали например.
— А не могат ли да ги построят без тях? — попита Наташа.
Президентът се усмихна търпеливо.
— Много биха искали — каза той. — Но не могат. Нямат необходимите средства. Нито сега, нито през последните десетилетия. Затова единственият начин да строят нови централи е чрез системата СПЕП, както я наричат там — строиш, притежаваш, експлоатираш, предаваш. Частни инвеститори финансират строежа на новите централи, ръководят ги, като прибират всичките печалби с правото на еднолични собственици, а след като изтече гратисният период по договора, прехвърлят собствеността им на държавата. Но въпросният период е дълъг и накрая държавата получава амортизирани централи със занижени нива на безопасност. — Той поклати отново глава. — Всичко това моят стар приятел Хамед ми сподели в частен разговор. Би било неприятно, ако американците разберат, че ми е казал.
Наташа въздъхна.
— Какво можем да направим в такъв случай?
Отговорът дойде от неочакван източник. Робърт вдигна поглед от монитора.
— Латното равило — изрече поучително той.
Найджъл де Сарам го погледна с усмивка.
— Всъщност може и да си прав, Робърт — каза той.
Гамини Бандара се намръщи.
— За какво да е прав?
— Ами за Златното правило. Сещаш се, „Прави на другите онова, което би искал те да направят за теб“. Не знам друго по-просто определение за съвършените световни порядки й ако всички го спазвахме — ние, американците, пришълците от космоса, всички — голяма част от проблемите ни биха изчезнали от само себе си.
Гамини изгледа със съмнение стария приятел на баща си.
— Нищо лично, сър, но наистина ли мислите, че онези едно-точка-петици ще се трогнат от някаква стара поговорка, залегнала в примитивните суеве… религиозни убеждения на част от земното население?
— Убеден съм дори — заяви твърдо адвокатът. — Златното правило не е само религиозна доктрина. Дефинирано е с други думи от хора, които не са се опирали на свръхестествен авторитет. Да вземем Имануел Кант например, поборника за чистия разум. Той казва… — Де Сарам затвори очи за миг, после цитира: — „Води се в действията си от такава максима, каквато би искал да превърнеш в универсален закон“. Не е ли това Златното правило на Робърт? Кант го е нарекъл „категоричен императив“. Тоест, че този принцип на действие следва да бъде задължителен, без никакви изключения, за всяко човешко същество — както и за всяко извънземно, предполагам, стига да се беше сетил да включи и тях във формулировката си. — Адвокатът разроши косата на Робърт. — Така че, момчето ми — каза той, — остава само да убедиш баща си, че трябва да докаже и тази теорема. Докаже ли я, светът ще стане едно по-добро място. — Погледна към Ранджит, който се беше настанил пред екрана, показващ картина от деловата дейност на едно-точка-петиците. — Е, приятелю, ще се пробваш ли? — извика му.