Айзък Азимов
Последната тръба
Архангел Гавриил беше крайно безразличен към цялата тази работа. Той лениво отпусна едното си крило да докосне планетата Марс, която като всяка друга обикновена материя не беше развълнувана от допира.
— Въпросът е уреден, Етериел — каза архангелът. — Нищо не може да се направи в това отношение повече. Денят на Възкресението ще настъпи.
Етериел, един млад серафим, създаден около хиляда години преди човечеството да започне да извършва летоброене, трепереше така, че по земната твърд се вдигаха вихрушки. Още от самото му сътворение той отговарял непосредствено за Земята и околностите й. Като служба това бе една синекурна длъжност, едно уютно местенце, едно глухо убежище, но с течение на вековете се стигна до положението, че той започна да изпитва перверзна гордост от мястото си в света.
— Но ти ще унищожаваш моя свят без предупреждение.
— Ни най-малко. Ни най-малко. Някои пасажи се появяват в „Книгата на Даниел“ и в „Апокалипсис“ на Свети Йоан, които са достатъчно ясно написани.
— Наистина ли? След като са били преписвани от ръкопис на ръкопис? Мисля си дали изобщо са останали две непроменени думи на един и същи ред.
— В „Ригведа“ и в Сборника от литературни откъси на Конфуций има бележки…
— Които са собственост на отделни културни групи, а те съществуват като една много оскъдна аристократична прослойка…
— Хрониката на Гилгамеш разказва съвсем ясно…
— Голяма част от Хрониката на Гилгамеш бе унищожена с библиотеката на Ашурбанипал през 1600 година по земното летоброене, преди моето създаване.
— Съществуват и някои детайли от Голямата пирамида и образец в инкрустираните бижута от Тадж Махал…
— Които са толкова изтънчени, че нито един човек не може да ги интерпретира вярно.
— Ако ще възразяваш на всичко, няма смисъл да обсъждаме този въпрос — каза уморено Гавриил. — Във всеки случай ти си длъжен да знаеш за него. По въпросите за Земята ти си вездесъщ.
— Да, ако реша да бъда. Аз си имам много грижи тук и си признавам, че проучването на възможностите за Възкресението не ми дойде наум.
— А трябваше. Всичките необходими книжа са в картотеките на Съвета на Господстващите. Ти можеше да се възползваш от тях по всяко време.
— Аз ти казвам, че беше необходимо да насоча цялото си внимание тук. Ти нямаш представа колко пагубно работоспособен е Дяволът на тази планета. Хвърлих всичките си усилия да го обуздавам и дори по този начин…
— Виж ти, така да е… — Гавриил удари една прелитаща комета, — той не изглежда да е спечелил своите малки победи. Когато позволих на обединяващия действителен модел на този нещастен малък свят да премине през мене, забелязах, че това е една от онези структури с материално-енергиен еквивалент.
— Така е — каза Етериел.
— И те се забавляват с него.
— Страхувам се, че е така.
— Тогава какво по-добро време за свършек на материята?
— Аз съм в състояние да се справя с това, уверявам те. Техните атомни бомби няма да ги унищожат.
— Странно. Ами сега предполагам ти ще ми позволиш да продължа, Етериел. Набелязаният момент наближава.
— Бих искал да видя документите в такъв случай — настоя упорито серафимът.
— Щом настояваш…
Формулировката на един Акт на Господстващите се появи с ярки знаци на фона на наситено черната въздушна твърд. Етериел зачете на глас:
— Заповядвам по нареждане на Съвета Архангел Гавриил, серия, номер и т.н., и т.н. (така, това си ти), да се приближи до планета, клас А, номер G 753990, по настоящем позната като планетата Земя, на 1 януари 1957 година в дванайсет часа и една минута местно време… — завърши той четенето.
— Удовлетворен ли си?
— Не, но съм безпомощен.
Гавриил се усмихна. Тогава в Космоса се появи фанфар, неговото пурпурно злато сияеше от Земята до Слънцето. Той се доближи до бляскавите красиви устни на Гавриил.
— Не можеш ли да ми отпуснеш още малко време, за да повдигна въпроса пред Съвета? — запита отчаяно Етериел.
— Какво би ти помогнало това? Актът е преподписан от Главния и ти знаеш, че всеки акт, преподписан от него, е неотменим. А сега, ако нямаш нищо против, настъпи уречената секунда и аз искам това да се свърши, защото на съвестта ми са и други дела, много по-важни. Ще отстъпиш ли от пътя ми? Благодаря ти.
Гавриил наду фанфара и един тънък звук с кристална чистота изпълни Вселената до най-далечните звезди. Докато звукът се носеше из въздуха, в един малък, почти неусетен миг времето спря. Този миг бе толкова фин, колкото линията, която разделя миналото от бъдещето. След това структурата на световете се срути и материята се върна в първичния Хаос, от който някога бе избухнала според божията воля. Изчезнаха звездите и мъглявините, космическият прах, Слънцето, планетите, луната — всичко, всичко, всичко, освен самата Земя, която продължаваше, както и преди, да кръжи сред опустялата Вселена.