— Правилно! — подкрепя го джуджето. — Спасихме се като по чудо, но подобен късмет се пада веднъж в живота.
— Ами Тибур? — питаш ти?
Елфът въздъхва.
— Той сключи съюз със злото и се боя, че това тепърва ще ни докара много беди. Но засега е безопасен. Прекалено много сили му отне срещата с черния дух.
— Беди казваш… — промърморва Шургуп. Гласът му става заканителен. — Има един начин да ги предотвратим. Да убием Тибур — още сега, без да се бавим!
Ако се съгласиш с таласъма, продължи на 37.
Ако предпочиташ да си тръгнете веднага, мини на 2.
97
Не, нямаш никакво желание да се бориш с това страшилище. Тибур ти кимва още веднъж, после разбира, че няма да излезеш и отправя към теб свирепа гримаса.
Ако го изчакаш зад кулисите, мини на 53.
Ако заобиколиш и се скриеш сред публиката, мини на 232.
Ако побързаш да напуснеш цирка, мини на 209.
98
— Пусни го, човече — изрича Гилмориен с треперещ от болка и тревога глас. — Той е наш приятел.
Край ухото ти отново се раздава зловещият смях на Тибур.
— Да го пусна? Нещастници! Знаете ли каква е сладостта на отмъщението? С какво ще ми платите живота му?
Арнир свива юмруци.
— Аз ще ти платя. Чуй ме, Тибур. Знам място с несметни съкровища…
Викът като че излита от дъното на сърцето ти.
— Не, Арнир! Недей! Нали Баратулия е светиня за твоя народ!
Джуджето поклаща глава.
— Няма нищо по-скъпо от живота на приятел. Слушай добре, Тибур. В клисурата, където избягахме от потерята, ще откриеш една голяма скала. Зад нея е входът на легендарната Баратулия. Ето, сега си нечувано богат. Какво повече можеш да желаеш? Пусни моя приятел.
— Не стига! — дрезгаво отсича Тибур. — Отмъщението е по-скъпо!
Гилмориен пристъпва до джуджето. В дланите му отново сияе безплътното светещо кълбо.
— Виж това, Тибур. В него е събрана част от магическата сила на моя народ. Вземи го и пусни моя приятел.
Кълбото полита и каца върху рамото на Тибур.
— Не стига — повтаря ловецът на тролове.
— Чуй ме! — провиква се Шургуп. — Нямам нито богатства, нито магия! Имам само живота си. Затова ти предлагам: пусни моя приятел и ще ти бъда роб завинаги!
— Аз също — добавя тътнещият глас на трола.
— Искам и четиримата! — ухилва се Тибур. — Закълнете се, че ще бъдете мои роби. Каквото и да се случи. Повтарям: каквото и да се случи.
— Заклеваме се — отекват едновременно гласовете на четиримата.
Този път смехът на Тибур е наистина безумен.
— Жалки, мекушави глупци! Сами се заклехте! Каквото и да се случи, нали така? А ще се случи това, че сега ще прережа гърлото на хлапака! Е, приятелчета, как ще престъпите клетвата си?
Усещаш хладния метал върху гърлото си. Затваряш очи и мислено се прощаваш със света. След миг ще умреш.
Мини на 145.
99
Вождът изненадано възкликва на своя език, после те оглежда още по-внимателно.
— Прям отговор на прям въпрос даваш, човече! Но с това само засилваш заплахата, която е надвиснала над главата ти. Кои сте вие, та да ви допускам до една от светините на моя народ?
Ако разкажеш за бягството и целта на вашето пътешествие, продължи на 124.
Ако не желаеш да му отговориш, мини на 137.
Ако смяташ, че ще е по-добре Гилмориен да разкаже всичко, отгърни на 119.
100
Разбойниците не ви преследват. Бавно се отправяте към пътя, но изведнъж Гилмориен спира и оглежда кървавите петна по дрехата си, после тъжно поклаща глава.
— Всичко свърши, приятелю. Всичко свърши… Кръвта погубва всяко добро начинание. Никога не ще успеем…
Напразно се опитваш да го ободриш. Елфът е безутешен. Накрая той ти обръща гръб и с приведена глава тръгва към близката горичка.
Когато се завръщаш при групата, приятелите ти са покрусени от новината. Вече никой не вярва в успеха на търсенето. Пръв си тръгва Арнир, след него е Банун, а накрая те напускат Шургуп и маймуната.
Дълго седиш край пътя. Най-сетне ставаш и се отправяш към Големия кръстопът. Не ти остава нищо друго, освен да се прибереш във Фелсбург.
Мини на 61.
101
Когато таласъмът се изправя, всички неволно ахвате от изненада, защото промяната в него е поразителна. Той е все така грозен, мършав и облечен в дрипи, ала косматото му лице изразява гордост и достойнство, а маймуната до него вече напомня не толкова подигравателна карикатура, колкото придворен шут, свит край нозете на своя владетел.