Гилмориен — мини на 250.
Шургуп — прехвърли се на 238.
230
Таласъмът те поглежда втренчено.
— За пръв път чувам подобни слова от устата на човек. Ако говориш искрено, знай, че ще бъдеш завинаги приятел на нашия народ, защото ние, таласъмите, не забравяме нито злото, нито доброто. А колкото до името ми… казвам се Шургуп. Може и да не е звучно име, но…
Той не успява да довърши. Внезапно Гилмориен с един скок се озовава до него и вдига ръка пред устата му.
— Тихо! Слушайте!
Над малката поляна се възцарява тишина. Напрягаш слух и почти веднага дочуваш човешки гласове. По склона към вас се приближават хора! Все още не можеш да разбереш какво точно говорят, но по гърба ти пробягват ледени тръпки, защото разпознаваш гласа на Тибур.
— Да бягаме! — възкликва шепнешком Арнир и нервно опипва буйната си брада.
— Да се бием! — дрезгаво предлага Банун.
— Не! — възразява елфът. — Да останем тук! Вие сами усетихте, че това място още е запазило частица от древната магия. Тя няма да позволи на зли хора да дойдат насам. Просто горичката ще им се стори непривлекателна и грозна…
— Дрън-дрън! — безцеремонно го прекъсва джуджето. — Ако това са преследвачите, никаква магия не би им попречила да ни открият.
— Този път по изключение имаш право — подкрепя го таласъмът. — Да бягаме додето е време!
Избери чие мнение ще послушаш. Ако решиш да останете на място, премини на 33.
Ако предпочетеш да бягате, прехвърли се на 200.
231
От вцепенението те изтръгва викът на Гилмориен:
— Вратата! Вижте вратата!
Обръщаш се и виждаш, че кръвта на Тибур е оплискала гладкия камък. Но петната вече не са алени, а черни. Нещо повече — те растат пред очите ти. Постепенно се издигат нагоре, сливат се и продължават да растат докато покриват цялата скала.
— Какво направихме! — прошепва елфът и в гласа му звучи дълбока покруса. — Та нима не знаех, че кръвта осквернява всяко вълшебство? Свършено е, приятели. Вече никога не ще отворим Последната врата.
И ти разбираш, че това е истина. Мисията ви се е провалила в самия край. Ще трябва да се завърнеш към скучния обущарски живот и до края на дните си да носиш горчивия спомен за неуспеха.
232
Решаваш, че ще е най-благоразумно да избегнеш срещата с ядосания Тибур. Бързо заобикаляш и се смесваш с публиката. Сторил си го тъкмо навреме, защото след малко виждаш как Тибур обикаля отзад и се вглежда в хората. Ще те забележи ли?
Посочи едно число от таблицата.
От 1 до 6 — мини на 190.
От 7 до 12 — продължи на 154.
233
Гласът на старото джудже става студен като лед.
— Добре. Принуждаваш ни да изпълним твоето неразумно желание. Ела, щом такава е волята ти!
Две джуджета спускат от стената въжена стълба. Пристъпваш към нея и за момент се поколебаваш. Имаш последна възможност да се откажеш, като преминеш на 207.
Ако любопитството ти е по-силно, продължи на 30.
234
Какъв е текстът, който разчете?
АЛАГ-ГАН — мини на 158.
УРУГ-ГАН — продължи на 206.
АМАТ-ТАП — прехвърли се на 219.
ЕСЕЛ-ЛЕР — отгърни на 192.
УМУД-ДАБ — попадаш на 175.
235
Преди разбойниците да се опомнят, Банун вече е сред тях и с оглушителен рев раздава удари наляво и надясно. След по-малко от минута всички врагове се търкалят на пода, само ханджията е успял да се измъкне през задната врата.
— Какво ли щеше да правиш без мен? — доволно промърморва тролът. — Хайде, идвай. Нямаме повече работа тук.
Мини на 44.
236
Махваш с ръка на своята дружина и се втурвате обратно по клисурата. Всички са заразени от твоята решителност. Тролът е изтръгнал едно дръвче и го върти като боздуган. Таласъмът надава свирепи бойни писъци. Джуджето размахва тежки юмруци.
Ала потерята се оказва много по-голяма, отколкото си предполагал. Насреща ви изскачат над петдесет въоръжени мъже, водени от Тибур. Тролът поваля първите трима, но Тибур ловко омотава краката му с въже и великанът пада. Ти се намесваш в схватката и на свой ред падаш от тежък удар по главата.
Мини на 25.
237
Докато слизате по стръмния път, луната постепенно се показва иззад хоризонта и облива с бледи лъчи равнината под вас. Сред синкавия сумрак долу се простира гората Елоида, черна като необятно бездънно езеро.