— Ама тоя е луд! Край! Повече не искам да имам нищо общо с него! Кой знае докъде ще ни мъкне!
— Така де, всеки си има работа — допълва друг преследвач, кльощав и дълъг като върлина. — Ако вземем да се мъкнем по чукарите за щяло и нещяло…
Пред очите ти вече се появява цялата потеря. В средата на групата Тибур също размахва ръце и се опитва да спре ту един, ту друг.
— Почакайте още малко! — кънти над склона гневният му глас. — Ще ги хванем! Непременно ще ги хванем, усещам го!
И в този момент сърцето ти се изпълва с леден хлад, защото усещаш, че съдбата обръща нова, мрачна страница. Вече знаеш какво ще се случи… и зловещото предчувствие се сбъдва.
Внезапно Тибур извръща глава. Погледът му плъзва между дърветата… и в същото време вятърът разлюлява клоните над главата ти. Един слънчев лъч те улучва като огнено копие. Виждаш свирепата радост, която се изписва по лицето на Тибур и разбираш, че си открит.
Страхът ти придава сили. Скачаш и хукваш като вятър обратно към полянката, където те чакат останалите. Трябва да бягате, преди да са ви заловили!
Посочи едно число от таблицата в края на книгата.
От 1 до 6 — мини на 66.
От 7 до 12 — продължи на 106.
256
Въпреки неуспеха настроението на малкия ти отряд е бодро. Все пак сте открили една от магическите врати — тогава защо да не откриете и друга?
Обратният път ви отнема целия следобед. Малко след залез слънце вие излизате на Химурганския проход. Накъде ще се отправите сега?
На североизток, към гората Елоида — мини на 237.
На юг, към Големия кръстопът — отгърни на 143.
257
Внезапно се раздава трясък и вратата изхвръква от пантите. През тясната рамка се промъква една огромна фигура и ти с неописуемо облекчение разбираш, че това е Банун. Не те е послушал! Дошъл е след теб, но сега си му благодарен за това.
Мини на 235.
258
Сега Гилмориен върви начело на колоната съвсем бавно и през цялото време се оглежда в мрака. Лунните лъчи не помагат на погледа, а само правят сенките наоколо още по-плътни.
Ненадейно в нощта избухват заплашителни звънки гласове. Преди да се опомниш, многоброен отряд въоръжени елфи е сключил обръч около вас. Предводителят пристъпва напред с готов за стрелба лък.
— Кои сте вие и какво търсите в Устурим? Не знаете ли, че тук е територия на елфите?
— Историята е дълга, братко — отговаря Гилмориен. — Нека да я разкажем на по-удобно място…
— Не ме наричай свой брат! — рязко го прекъсва водачът. — Знай, че снощи гнусните таласъми нарушиха крехкия мир, който съществуваше от години по тия места. А виждам, че ти водиш една от проклетите твари. Как ще обясниш предателството си… „братко“?
— Ти не разбираш! — отчаяно възкликва Гилмориен. — Не случайно в нашата група има по един представител от всички народи. Самата съдба ни е тласнала на велика мисия. Трябва да открием Последната врата!
Елфът недоверчиво поклаща глава.
— Бих ти повярвал, но в днешните скръбни времена твоята дума не е достатъчна. Предателството пуска черните си корени дори сред нашия народ. А не виждам кой друг би могъл да те подкрепи. Водиш ни джудже, трол, човек… и таласъм. Таласъм! Само за това заслужавате смърт!
Наоколо лъковете се обтягат.
Ако имаш берил, мини на 13.
В противен случай продължи на 140.
259
Без да кажеш нито дума, ти поглеждаш елфа в очите и леко кимваш. Той се усмихва.
— Казах ти вече, не бива да очакваш прекалено много от мен. Но ще сторя каквото е по силите ми.
От устните му се разнася тиха песен, напомняща онази, която вече си чувал. Но сега мелодията е друга — повелителна и властна. Тя призовава магическите сили, скрити в каменната врата, заповядва им да изпълнят древното вълшебство и да ви разкрият пътя към света на легендите.
Усещаш как залата се изпълва с напрегнато очакване. Светещото кълбо между дланите на елфа се разгаря още по-силно. По ръбовете на вратата с пукот пробягват синкави искри. От дълбините на скалата долита тънък, едва доловим звън. Песента се засилва, достига върха на своята мощ… и изведнъж елфът замлъква.
Искрите изчезват. Вратата пред вас отново не е нищо друго, освен обикновен правоъгълник от гладка скала.
— Затворено е от другата страна — тихо прошепва елфът. — Няма сила на този свят, която да преодолее магията.
— Така казват и легендите — обажда се джуджето. — Само Последната врата все още е отворена. Но никой не знае къде е тя.
Мини на 57.