260
Кимваш и пропълзяваш след него няколко крачки по-наляво. Гилмориен ти посочва да залегнеш в корените на една стара бреза, после бързо се отдръпва назад. Не виждаш с какво това скривалище е по-добро от предишното, но решаваш да не спориш. Пък и няма време за разговори.
Мини на 228.
261
— Гарунас… — повтаряш ти на глас. — Какво ли може да означава тази странна дума?
— Аз знам! — подскача джуджето. — Това е на нашия древен език и означава „врати“! Продължавай да четеш, приятелю! Продължавай!
Целият отряд те гледа с надежда. Заразена от общото вълнение, маймуната подскача насам-натам и надава пронизителни крясъци.
Ако продължиш с разчитането на руническия надпис, прехвърли се на 245.
Ако смяташ, че няма да се справиш, мини на 142.
262
Започвате да се изкачвате, но проходът около вас става все по-тесен. След няколко минути стените се сближават дотолкова, че вече не можете да продължите. Само джуджето се провира още няколко метра напред и обявява:
— Задънена улица! Нали ви казвах, че трябваше да изберем пътя надолу!
— И аз това казвах! — заядливо се обажда таласъмът.
Няма как. Макар че не ти е особено приятно, налага се да слезете към дълбините на скалата.
Мини на 103.
263
— Я недей да ме учиш! — сърдито прошепваш ти.
— Както искаш — въздъхва елфът и се оттегля назад.
Мини на 255.
264
— Оставете го! — раздава се внезапно в залата мелодичен глас.
Гласът е тих, но толкова повелителен, че усещаш как пръстите на разбойниците неволно се разхлабват. Всички погледи се приковават към вратата, където е застанал Гилмориен.
— Елф! — стреснато прошепва някой.
Трябва да използваш момента на изненадата! С всички сили се дръпваш напред.
Посочи едно число от таблицата в края на книгата.
От 1 до 6 — мини на 34.
От 7 до 12 — продължи на 16.
265
Този път ви погубва избухливият характер на Шургуп. Внезапно таласъмът размахва ръце, изскача напред и пронизително се провиква:
— Проклети високомерни твари! Как може да сте толкова подозрителни? Нима и на своите вече не вярвате! Гнусни, надути, префърцунени…
Това са последните му думи. Една стрела изсвистява из мрака и се забива в гърдите на Шургуп. Гилмориен надава отчаян вик и се хвърля напред с разперени ръце, като че иска да защити таласъма. Ала нова стрела пронизва гърлото му и само след миг елф и таласъм лежат един до друг върху калната блатна почва.
Сетне отново настава зловеща тишина. Предводителят пристъпва напред. Отваряш уста, без сам да знаеш какво ще кажеш, но елфът рязко те прекъсва.
— Мълчи, човече! Не желая да слушам защо сте дошли тук и защо с безумния си поход причинихте смъртта на един от нашите! Нямам време за приказки. Чуйте ме добре. Сега тук е бойно поле. Напуснете блатото незабавно, защото срещнем ли се още веднъж, не ще ви пощадим. Казах!
Той се обръща, прекрачва назад… и изведнъж целият въоръжен отряд изчезва като по магия. Настава тишина, нарушавана само от скръбния шепот на тръстиките.
Мини на 279.
266
Елфът вдига рамене.
— Е, както искаш. Тъжна е раздялата с приятел, но всеки има своя път. Приеми искрената ми благодарност за спасението от робство… и сбогом. Аз ще тръгна да търся Последната врата.
Джуджето пристъпва до него.
— Няма да си сам по пътя. Идвам с теб.
— Аз също, ако нямате нищо против компанията ми — обажда се таласъмът.
Тролът ги оглежда и замислено се почесва по тила през брезентовото наметало.
— Ами… както е тръгнало, май и аз няма да се деля от групата.
Ако промениш решението си и пожелаеш да тръгнеш с тях, мини на 88.
Ако твърдо смяташ, че ще е най-добре да се прибереш в градчето, продължи на 132.
267
Мини на 253.
268
След малко едно джудже се спуска от пещерата и оставя пред краката ти голяма кожена торба.
— Вземете, това е храна за из пътя. Да знаете, че дори и в днешните тежки времена нашият народ си остава гостоприемен.
Мини на 256.
269
По твоя заповед тролът пристъпва към скалата. Обхваща я с грамадните си ръце и се напъва, но в това време слънцето се подава над ръба на клисурата. Щом го докосват първите лъчи, тролът безпомощно рухва върху камъните и се сгърчва. Джуджето изтичва към него, обръща се към тебе и яростно крещи: