— Към определено място ли си тръгнал? — попита той.
Карде поклати глава:
— Просто се разхождах. А ти?
— И аз — отвърна Люк, опитвайки се да запази тона му.
— Да не би да се надяваш да видиш някое познато лице? Или две-три наведнъж? А защо не четири-пет?
Значи Карде знаеше или се бе досетил защо Люк е тук. Някак това изобщо не го изненада.
— Ако са тук, ще ги намеря — отвърна Люк. — Случайно да разполагаш с някаква полезна информация?
— Може би — отвърна Карде. — Имаш ли достатъчно пари да я купиш?
— Като знам цените ти, едва ли — каза Люк. — Но след като се върна на Корускант, може да ти уредя кредитна линия от Новата република.
— Ако се върнеш — поправи го контрабандистът. — Като имаме предвид колко много имперски части има между теб и територията на Новата република, в момента рискът човек да инвестира в теб е твърде висок.
Люк вдигна вежди:
— За разлика от един контрабандист, който е начело на списъка с издирвани от Империята.
Карде се усмихна:
— Калиус е едно от малкото места в Империята, където съм в пълна безопасност. От доста време се познавам с губернатора на Бърчест и само аз мога да му доставя някои твърде ценни за него стоки.
— Например оръжие?
— Не участвам във войната, Скайуокър — напомни му студено Карде. — Организацията ми е обявила неутралитет и не възнамерява да променя позицията си. Ако не се лъжа, на последната ни среща ти го обясних достатъчно ясно. Както и на сестра ти.
— Да, така беше — съгласи се Люк. — Просто се надявах, че събитията от последните месеци може да са те накарали да преосмислиш решението си.
Изражението на Карде остана същото, но Люк долови почти неохотна промяна в излъчването му.
— Никак не ми се нрави това, че върховният адмирал Траун разполага с устройства за клониране — призна той. — В дългосрочен план това би наклонило везните в негова полза, а никой от нас не иска това да се случи. Но според мен вие преувеличавате заплахата.
— Не знам как можеш да го наречеш преувеличение — отвърна Люк. — Империята притежава повечето от двестате крайцера от флотата „Катана“, а сега на практика разполага с неизчерпаем източник на клонинги, с които да ги екипира.
— Май не бих употребил думата „неизчерпаем“ — каза Карде. — За да останат клонингите умствено стабилни и способни да управляват боен кораб, не бива да се пришпорва развитието им. Доколкото си спомням, за израстването на един клонинг е нужна поне година.
Група от петима вааткрианци минаха пред тях и се скриха в една пресечка на главната улица. До този момент Империята беше клонирала само човешки същества, но за всеки случай Люк провери и тях. Отново нищо.
— По една година на клонинг, а?
— Това е задължителният минимум — отвърна Карде. — Виждал съм документи отпреди Войните на клонингите, в които се предлага най-малко от три- до петгодишен период на растеж. Доста по-бързо от нормалното човешко развитие, но все пак едва ли има причина за паника.
Люк вдигна глава към изваяните кули. Осветените от слънцето червено-оранжеви стени рязко изпъкваха на фона на струпаните бели облаци, надигащи се от морето зад тях.
— А ако ти кажа, че клонингите, които ни нападнаха на „Катана“, са израснали за по-малко от година?
Карде сви рамене:
— Зависи колко е това „по-малко“.
— Пълният цикъл е между петнайсет и двайсет дни.
Контрабандистът спря рязко:
— Какво! — възкликна той и се обърна изненадано към Люк.
— Между петнайсет и двайсет дни — повтори джедаят и застана до него.
Карде го изгледа право в очите, след това бавно се обърна и продължи напред.
— Невъзможно — поклати глава той. — Сигурно има някаква грешка.
— Мога да ти дам копие от изследванията на лекарите.
Възрастният мъж кимна замислено, погледът му се рееше в празното пространство.
— Това поне обяснява Укио.
— Укио ли? — повтори изненадано Люк.
Карде хвърли поглед към него:
— Да. Последните новини явно все още не са стигнали до теб. Преди два дни имперската флота предприе няколко атаки в секторите Абрион и Дуфилвиан. Военната база на Орд Пардрон е почти унищожена, а Укио се предаде на Империята.
Люк усети празнота в стомаха си. Укио беше една от петте планети, които осигуряваха храната за цялата Нова република. Последиците за самия сектор Абрион…
— Много ли е пострадал Укио?
— Май изобщо не е — отвърна Карде. — Източниците ми твърдят, че е бил завладян с непокътнат планетарен щит и наземни и космически отбранителни съоръжения.