— Заповядайте, капитане — каза той и подаде ремъците.
— Благодаря, Чин — кимна Карде, пое каишките и се приведе да почеше животните зад ушите. — Не ми се вярва да сте виждали домашните ми ворнскъри, съветник. Това е Дранг, а по-кроткият е Щурм. На Миркр те използват Силата, за да преследват плячката си. Тук с тяхна помощ ще открием Мара. Нали?
Ворнскърите изръмжаха тихо, по-скоро измъркаха.
— Добре — Карде се изправи. — Мисля, че сега вече сме готови, съветник. Ще тръгваме ли?
ГЛАВА 25
Сирените все още виеха в далечината, когато Хан надникна иззад ъгъла. Според плановете, които Арту беше извадил от компютъра, тук трябваше да се намира главният външен наблюдателен пост на гарнизона. Така че охраната сигурно щеше да е нащрек.
Така беше. Пет метра по-нататък по коридора от двете страни на тежките метални врати стояха двама щурмоваци. Те веднага забелязаха непознатия, който гледаше към тях, и вдигнаха лазерните си карабини.
Най-умното, което можеше да направи — единственото нещо, което би направил един разумен и несклонен към самоубийство човек, — бе да се скрие обратно зад ъгъла, преди да стрелят. Вместо това Хан се опря на стената със свободната си ръка, отблъсна се рязко и се хвърли през коридора. Успя да се мушне в другия коридор на милиметри пред свистящите изстрели. Задъхано опря гръб в стената, а ожесточеният огън раздробяваше металните панели зад него.
Щурмоваците продължиха да стрелят, докато Чубака се подаде зад ъгъла и сложи край на престрелката с два бързи изстрела на лъка си.
— Добре, Чуй — изръмжа Хан, огледа се и се промъкна отново иззад ъгъла.
Щурмоваците вече бяха извън играта, оставаше да се справят с тежката метална врата. Но и тя подобно на щурмоваците не представляваше голям проблем. Поне за тях.
— Готови? — попита той, отпусна се на коляно до вратата и вдигна бластера си.
Вътре сигурно имаше още пазачи.
— Готови — потвърди Люк.
Разнесе се остро съскане от лазерния му меч, блестящото зелено острие мина покрай главата на Хан и започна да реже водоравно тежката метална врата. По някое време лъчът досегна вътрешния механизъм за отваряне и когато Люк приключи, горната част се вдигна по релсите и изчезна в тавана.
От начина, по който щурмоваците зяпаха вратата, беше ясно, че бяха чули кратката престрелка отвън. Също толкова ясно бе, че ни най-малко не очакваха някой да влезе толкова бързо. Хан застреля единия, докато той вдигаше лазерната си карабина, Люк се прехвърли през долната част на вратата и покоси с лазерния меч другия.
Приведените над компютърните екрани имперски войници също не очакваха посетители. Те се опитаха едновременно да извадят оръжията и да потърсят прикритие, но Хан и Чубака ги повалиха. След още няколко изстрела стаята заприлича на купчина димящи отпадъци.
— Това сигурно е достатъчно — реши Хан. — Да изчезваме, преди да са пристигнали подкрепления.
Но с бунта при главния вход и вилнеещата вътре в крепостта банда минериши имперските войници нямаха време да отговорят. Тримата се върнаха по коридора до аварийното стълбище и слязоха три етажа надолу до помещението, където бяха разположени помпите на вентилационната система. Там ги чакаха останалите. Двама ногри пазеха мълчаливо пред вратата.
— Някакви проблеми? — извика Ландо, скрит зад плетеницата от тръби и маркучи, заемаща сякаш две трети от залата.
— Не — отвърна Хан. Чубака затвори и залости вратата зад тях. — Но не ми се иска да повтарям.
Ландо изсумтя:
— Не вярвам да ти се наложи. Имперските войници вече сигурно са убедени, че се задава голямо нападение по въздуха.
— Да се надяваме — кимна Хан и се приближи към Ландо, който бърникаше в някакво допотопно контролно табло. Арту се бе включил в компютърния терминал отстрани на таблото, а Трипио кръжеше наоколо като развълнувана квачка. — Допотопничко, а?
— Вярно — потвърди Ландо. — Предполагам, че императорът просто е взел целия клониращ комплекс и го е инсталирал тук.
Арту изпиука възмутено.
— Да, не е променил дори програмите — каза сухо Ландо. — Имам някаква представа от подобни машинарии, Хан, но недостатъчна, за да причиня някаква непоправима повреда. По-добре да използваме експлозиви.
— Нямам нищо против — отвърна Хан. Изобщо не му харесваше мисълта накрая да се окажеше, че е изминал целия път през Затънтената земя за нищо. — Къде е Мара?
— Ей там — кимна Ландо към една врата, почти скрита сред тръбите. — В главното помещение.
— Да идем да видим какво става, Люк — предложи Хан. Не искаше да остави Мара да се разхожда сама. — Чуй, остани при Ландо. Виж дали има нещо, което си заслужава да го вдигнем във въздуха.