Това не беше обикновена холограма на галактиката, каквато притежаваше всяко училище или транспортна фирма. Не беше и като по-прецизните модели, които можеха да бъдат намерени в щабовете на някои военни сили. Тази холограма беше изваяна с изключителни подробности и абсолютно точни детайли, с по една внимателно разположена светеща точка на мястото на всяка от милиардите звезди в галактиката. Политическите райони бяха разграничени с едва забележими цветни контури: централните системи, външните погранични територии, неовладеният космос, Непознатите райони. От трона си императорът можеше да променя образа, да осветява определена част, да намира системи и да проследява военни кампании. Това беше произведение на изкуството и в същото време полезен инструмент. Върховният адмирал Траун би останал възхитен.
С тази мисъл спомените неохотно отстъпиха място на реалността. Сега начело на Империята беше Траун и той желаеше да я пресъздаде по свой образ и подобие. Толкова силно го желаеше, че бе готов да предизвика нови войни на клонингите, ако можеха да му помогнат да постигне целта си.
— Добре — въздъхна Мара. Думите отекнаха в залата и категорично отблъснаха спомените. — Механизмът за самоунищожение трябва да е вграден в трона.
Скайуокър с очевидно усилие отдели поглед от холограмата на галактиката.
— Да проверим.
Двамата тръгнаха по десетметровата пътека от турболифта до централната част на тронната зала. Пътеката минаваше под тесния корниз пред холографската ямка и след това между издигнатите платформи за охраната от двете страни на стълбището. Заизкачваха стъпалата към подиума с трона, Мара погледна платформите, спомни си за облечените в червено телохранители на императора, които някога стояха там мълчаливо и бдително. Под подиума се намираше командната зала на императора, сега тиха и неосветена. Изглежда, всички системи тук, с изключение на холограмата, бяха изключени.
Изкачиха се по стълбите и тръгнаха към трона, обърнат с лице към гладката каменна стена. Мара не можеше да откъсне очи от него, питаше се защо императорът го беше оставил така, с гръб към галактиката, когато изведнъж той се завъртя.
Тя сграбчи Скайуокър за ръката и насочи бластера към трона. Тежкото кресло се обърна …
— Дойдохте най-накрая — каза мрачно Хорус Кбаот. — Точно както бях предсказал. И сега заедно ще научим галактиката как да служи на джедаите.
ГЛАВА 26
— Знаех, че тази вечер ще дойдете — продължи Кбаот, изправи се бавно и застана пред тях. — Още когато напуснахте Корускант, бях наясно, че идвате при мен. Точно затова пратих тази вечер хората от моя град да нападнат похитителите ми.
— Нямаше нужда — отвърна Люк и отстъпи крачка назад.
Връхлетяха го спомени за онези почти катастрофално завършили дни на Джомарк. Тогава Кбаот подмолно се бе опитал да го поквари в тъмната страна на Силата и щом се провали, реши да убие Люк и Мара. Тук едва ли щеше да рискува отново. Сега не разполагаше със Силата.
— Разбира се, че имаше нужда — отсече Кбаот. — Трябваше някой да отвлече вниманието на гарнизона, за да проникнете в затвора ми. А те, както всички низши създания, се нуждаеха от цел. Каква по-добра цел от тази, да умрат славно в служба на един джедай?
Мара измърмори нещо.
— Струва ми се, че бъркате нещата — каза Люк. — Джедаите са били пазители на мира. Слуги на Старата република, а не нейни господари.
— И точно затова се провалиха заедно със Старата република, джедай Скайуокър — отвърна Кбаот и размаха пръст срещу него, за да подчертае думите си. — Провалиха се и загинаха.
— Старата република съществува хиляди поколения — намеси се Мара. — На мен това не ми прилича на провал.
— Нищо чудно — изсумтя с очевидно презрение Кбаот. — Още си млада и не виждаш нещата ясно.
— А ти ги виждаш, така ли?
Кбаот се усмихна:
— Разбира се, чирачето ми — каза той нежно. — Наистина ги виждам. Както и ти ще започнеш скоро да ги виждаш.
— Не разчитай на това — изръмжа Мара. — Не сме дошли тук да те измъкнем.
— Силата не се съобразява с твоята цел — каза Кбаот. — Нито пък истинските господари на Силата. Независимо дали го знаете или не, вие дойдохте тук, защото аз ви повиках.