Люк свали лазерния меч. Сетивата му отново го предупредиха за наближаваща опасност. Но и този път това не му помогна. Канонадата светкавици на Кбаот проблесна по острието на лазерния меч, ударът изкара Люк от равновесие и той падна на колене сред камъните. Опита се да се изправи, но един камък го удари силно по главата. Той залитна и се подпря с една ръка. Отново блеснаха светкавици, купчината камъни бе заобиколена от огнен обръч, тялото му изтръпна от нетърпима болка. Лазерният меч се изплъзна от ръката му и той смътно видя как политна над парапета към другия край на тронната зала.
— Спри! — извика Мара. През мъглата на болката Люк видя, че тя стои права, до колене в камъни. Лазерният й меч просветваше през купчината, сякаш тя искаше да я разпръсне. — Ако искаш да ни убиеш, направи го накрая.
— Потърпи, чирачето ми — каза Кбаот. Люк премига и през падащите камъни и облаците прах видя унесената му усмивка. — Още не ти е дошло времето. Първо трябва да те заведа в клониращия комплекс на върховния адмирал.
Мара се наведе под потока камъни. Излъчването й потрепери от внезапен ужас.
— Какво?!
— Аз видях една Мара Джейд коленичила в краката ми — напомни й Кбаот. — Но това не означава, че си била точно ти.
— Готово — обяви Ландо и включи последния заряд. — Да го пускаме и да изчезваме.
Скрит зад колоната, Чубака изръмжа учьърднтелно.
Ландо вдигна бластера си, изправи се и огледа всички врати на пътеката. Дотук се справяха добре. Ако успееха да задържат щурмоваците отвън поне още две минути, с Чубака щяха да се измъкнат от работната платформа и да стъпят на пътеката…
Чубака изръмжа предупредително. Ландо се вслуша и долови нарастващото бръмчене на усилващото се напрежение в релето на отрицателния поток.
— Браво, Чуй — извика той. — Да вървим.
Той стъпи на моста… Вратата точно срещу него избухна.
— Внимавай! — изкрещя Ландо.
Хвърли се по корем на моста и започна да стреля в облака прах и останките от вратата. От пролуката вече изскачаха сините заряди на зашеметяващите гранати. Зад него гърмеше лъкът на Чубака. Явно имперските войници нямаше да им отпуснат двете минути.
Ландо лежеше, притиснал лице към мрежестия под. Погледът му обхождаше безпомощно моста и тънките, но здрави парапети от двете му страни. Това беше истинска лудост. И все пак имаха шанс да успеят.
— Ела тук, Чуй! — извика той.
Извърна се настрани и погледна контролното табло на моста, разположено в парапета на работната платформа. Ето го копчето за удължаване, до него беше бутонът за прибиране, а под тях — спешната спирачка. Чубака се приземи с трясък до него, мостът се разлюля.
— Не ги пускай да се приближат — заповяда Ландо.
Измери с поглед разстоянието и подскочи нагоре, като натисна в бърза последователност копчетата за прибиране и спирачката. Мостът се отдели от работната платформа и увисна във въздуха. Чубака изръмжа въпросително, мостът се разклати под тежестта им.
— Сега ще видиш — отвърна Ландо. От двете им страни блеснаха взривове, паднаха още две врати. — Дръж се здраво за парапета и не спирай да стреляш. Готов ли си? — той се улови здраво и откри огън.
Но не към щурмоваците по кръглата пътека. Целеше се в другия край на моста и изстрелите му превръщаха в пара мрежестия под и пробиваха дупки в поддържащата арматура отдолу. Мостът се наклони, разклати се още повече, а Ландо продължи да стреля и да разрушава подпорите. Чубака изръмжа жестока уукска ругатня, която Ландо не беше чувал досега…
И с ужасяващо скърцане на разкъсван метал мостът внезапно поддаде. Съединен с балкона само с все още непокътнатия парапет, той бавно потъна надолу. Ландо и Чубака се плъзнаха надолу, уловени за парапета, когато мостът се удари в парапета на балкона с клониращите резервоари три етажа по-надолу.
— Тук слизаме — каза Ландо. — Хайде.
Прибра бластера в кобура, промъкна се под парапета на моста и скочи на пода. Чубака, катерач по природа, вече го бе изпреварил. Стигнаха на половината разстояние до изхода от балкона, когато колоната зад тях избухна.
Първите заряди превърнаха кабелите и маркучите в блестящи огнени кълба навсякъде около колоната. Във въздуха се завихри зловещо изглеждащ облак от пушек, прах и изпарена хранителна течност. Работната платформа, която бяха напуснали преди по-малко от минута, остана без подпори и се смъкна надолу по колоната, като разбиваше и влачеше след себе си още повече апаратура. Захранващите проводници дадоха на късо и вторичните експлозии внесоха своя принос към дъжда от отломки.