Но пък и майсторът джедай не възнамеряваше да започне честен спор по проблема. През изминалия месец, откак се беше самопровъзгласил за наследник на императора, Кбаот водеше подмолна война срещу вярата на капитана в Траун, като твърдеше, че истинското вътрешно прозрение идва единствено чрез Силата и следователно — от самия него.
Пелаеон не приемаше този аргумент. Императорът също се беше потопил доста дълбоко в тия работи със Силата и въпреки това не бе успял да прозре собствената си смърт на Ендор. Но семената на съмнението, които Кбаот с толкова труд се опитваше да посее, вече бяха пуснали коренчета сред по-неопитните офицери от флотата.
И според Пелаеон това бе още едно основание планът им да успее. Резултатът в не по-малка степен зависеше от това, доколко Траун правилно бе разчел културния етос на укианците, отколкото от военна тактика. Особено от убеждението на адмирала, че дълбоко в подсъзнанието на укианците е заложен ужас от невъзможното.
— Все някога ще сгреши — прекъсна мислите на капитана Кбаот.
Пелаеон прехапа здраво устни, косъмчетата на врата му настръхнаха от безцеремонното нахлуване в съзнанието му.
— Нямате никаква представа, какво е това личен живот, нали? — изръмжа той.
— Аз представлявам Империята, капитан Пелаеон — отвърна Кбаот и очите му заблестяха с фанатичен плам. — Мислите ви са част от службата към мен.
— Аз служа на върховния адмирал Траун — заяви сковано Пелаеон.
Кбаот се усмихна.
— Така да бъде, щом искате. Но да се върнем към работата — истинската работа на Империята. След битката, капитан Пелаеон, ще изпратите едно съобщение до Затънтената земя.
— За да известя предстоящото ви завръщане — допълни кисело Пелаеон.
Вече цял месец Кбаот продължаваше да настоява да се върне в предишния си дом на Затънтената земя, за да оглави производството на клонинги в старата съкровищница на императора в планината Тантис. Но до този момент джедаят бе твърде зает, за да се опита да убеди Траун, който не бе склонен да предприеме някакви действия по въпроса.
— По-спокойно, капитан Пелаеон — развеселен подметна Кбаот. — Когато му дойде времето, наистина ще се върна на Затънтената земя. И точно затова след края на битката ще се свържете с тамошния гарнизон и ще заповядате да приготвят един клонинг. Много специален.
Дали ще се обадя, ще реши върховният адмирал Траун, помисли си Пелаеон, но вместо това попита:
— Какъв клонинг искате?
Кбаот отново се усмихна на объркания му вид.
— Искането ми е съвсем обикновено — трябва ми слуга, който да ме чака при завръщането ми. Да бъде направен от императорските първокласни трофеи — ако не се лъжа, мострата е В-2332-54. Разбира се, ще отбележите пред командира на гарнизона, че това трябва да бъде извършено при изключителни мерки за сигурност.
Нищо подобно, помисли си Пелаеон, но на глас измърмори:
— Слушам.
Звукът от собствения му глас го изненада, със сигурност не бе имал предвид нищо подобно. Напротив, веднага щом битката свършеше, той щеше да докладва на върховния адмирал за този малък инцидент.
— Освен това разговорът ни ще си остане между нас — продължи спокойно Кбаот. — Веднага щом изпълните заповедта, ще забравите напълно за него.
— Разбира се — кимна Пелаеон само за да го накара да млъкне.
Да, наистина щеше да разкаже всичко на Траун. Върховният адмирал знаеше какво трябва да се направи. Отброяването стигна до нула и на главния екран се появи планетата Укио.
— Време е да включим тактическия екран, майстор Кбаот.
— Както желаете — махна с ръка джедаят.
Пелаеон се протегна през двойния кръг екрани, натисна необходимия бутон и в средата на залата се появи тактическият екран. „Химера“ се спускаше от висока орбита над линията на слънцето, десетте крайцера от флотата „Катана“ от ударната част се бяха разделили и заели отбранителна позиция в два обръча около нея, а „Буреносен ястреб“ идваше отзад като ариергард. Десетина товарни и търговски съдове се движеха бързо към малката пролука, която наземният контрол държеше отворена за тях в енергийния щит на Укио — едва видима синкава обвивка, заобикаляща планетата на около петдесетина километра над повърхността. Два от корабите проблясваха на екрана в червено — насочващите товарни кораби от „Буреносен ястреб“, които по нищо не се различаваха от останалите, впуснали се забързано да търсят укритие. Товарните кораби теглеха след себе си още четири невидими съда.