— Млъкни, тенекиена кутийо! — прекъсна го Хан. — Лея?
Лея погледна през илюминатора имперския звезден разрушител и осемте крайцера, насочили се към обсадената планета пред тях. Въртяха се около нея като миноки около открит електрически генератор. Това трябваше да бъде последната й дипломатическа мисия, преди да се установи да чака раждането на близнаците — кратко пътуване, за да успокои нервното филвианско правителство и да покаже решимостта на Новата република да защитава системите в този сектор.
— Няма да успеем — призна тя неохотно. — А дори и да се промъкнем, съмнявам се, че филвианците ще рискуват да отворят планетарния щит, за да минем. По-добре да изчезваме.
— Чудесна идея — изсумтя Хан. — Уедж? Изтегляме се. Не се отдалечавай от нас.
— Разбрано, „Сокол“ — отвърна Уедж. — Дайте ни няколко минути да направим изчисленията за скока през хиперпространството.
— Няма нужда — каза Хан и се завъртя в креслото към навигационния компютър. — Ще ти прехвърля данните от тук.
— Разбрано. Свиреп ескадрон, съберете се плътно около „Сокол“!
— Знаеш ли, цялата тази работа започна да ми омръзва — измърмори Хан. — Нали каза, че онези приятелчета ногрите вече ще те оставят на мира.
— Това тук няма нищо общо с ногрите — поклати глава Лея. Едва доловимо напрежение сбръчка челото й. Въобразяваше ли си, или заобикалящите ги имперски кораби наистина бяха променили посоката си? — Върховният адмирал Траун е решил да изпробва новите крайцери от „Тъмната сила“.
— Аха — кимна Хан и Лея потрепери от моментния проблясък на горчивина в излъчването му. Въпреки всичките усилия да го убедят в обратното Хан все още приемаше за своя лична вина това, че Траун сложи ръка върху изгубените кораби от флотата „Катана“, така наречената „Тъмна сила“, преди Новата република. — Не очаквах, че ще може да ги пусне в действие толкова бързо — добави Хан и завъртя „Сокол“ така, че Филв остана зад гърба им, а пред тях се виждаше единствено дълбокият космос.
Лея облиза нервно устни. Странното напрежение все още се усещаше като далечен зловещ натиск в крайчеца на съзнанието й.
— Може би разполага с достатъчно цилиндри „Спаарти“ и е клонирал не само войници, но и инженери и техници?
— Вероятно — отвърна Хан и въпреки тревогата си Лея усети внезапната промяна в излъчването му. Той включи предавателя: — Уедж, погледни назад към Филв и ми кажи дали наистина става това, което виждам.
От предавателя се чу изненаданата въздишка на Уедж:
— Имаш предвид, че цялата имперска нападателна част зарязва атаката си и се спуска след нас ли?
— Да, точно това.
— Е, на мен ми изглежда като абсолютна истина — отвърна Уедж. — Може би е време да изчезваме.
— Аха — провлачи Хан. — Може би.
Лея погледна изненадано съпруга си. В гласа му имаше нещо…
— Хан?
— Филвианците трябва да са повикали помощ, преди да спуснат планетарния си щит, нали? — попита Хан, сбърчил замислено чело.
— Да — съгласи се предпазливо Лея.
— И най-близката база на Новата република е Орд Пардрон, нали?
— Точно така.
— Добре. Свиреп ескадрон, променяме курса надясно. Дръжте се плътно до мен.
Той докосна контролното табло и „Сокол“ рязко зави.
— Внимавай, „Сокол“, така се връщаш при имперските изтребители — обади се разтревожено Уедж.
— Няма да стигнем до тях — увери го Хан. — Ето каква е посоката ни.
Изправи кораба на новия им курс и хвърли поглед към екрана.
— Добре, те все още ни преследват.
Зад него навигационният компютър изпиука леко — изчисленията за скока през хиперпространството бяха готови.
— Уедж, координатите са готови — обади се Лея и се пресегна към предавателя, за да ги изпрати.
— Задръж, „Сокол“! — спря я Уедж. — Отдясно на борд си имаме компания.
Лея погледна в указаната посока и гърлото й се сви. Приближаващите имперски изтребители ги настигаха бързо и вече бяха достатъчно близо, за да прехванат съобщението от „Сокол“ към ескорта. Ако сега изпратеха на Уедж координатите за скока, щеше да бъде открита покана за имперските кораби да изпратят посрещачи на изходната им точка.
— Вероятно мога да ви помогна, ваше височество — предложи веднага Трипио. — Както знаете, владея над шест милиона форми за общуване. Може да изпратя координатите на командир Антил на бурдист или на търговския език вааткри…
— И след това да му изпратиш и превода, така ли? — прекъсна го Хан.
— Разбира се… — дроидът млъкна внезапно. — О, майко Космос — прошепна смутено той.
— Спокойно — каза Хан. — Уедж, ти беше на Ксикуин преди две години, нали?