Този път жертвата му не успя и да изкрещи. С потрепвания трупът потъна в дълбините.
Лемар сдъвка черепа между мощните си челюсти и същевременно се огледа за третата светла кожа. Мина известно време, докато я открие в мрака, защото беше избягала на гърба на преобърнатата лодка.
С два бързи удара на опашката си Лемар се хвърли като стрела към последната си жертва, която внезапно се изправи и запрати срещу него копие. Оръжието полетя като тъмна светкавица към Лемар. Улучи го точно между очите, отскочи от люспестата му броня и след двойно превъртане цопна във водата.
Лемар почувства как дръжката на копието докосна дясната му зеница и за момент болезнено го заслепи. С фучене се обърна и с мускулестата си опашка се засили да нанесе страховит удар.
Покритият с броня край на опашката изсвистя във въздуха, преди да мине през земното същество и дървения ствол. Дървото се прекърши с трясък в червения фонтан, после над езерото настъпи ледено безмълвие.
Дори останалият без крака зад него стенеше съвсем леко и преустанови плуването си «кучешката». Преди да се потопи, Лемар щракна с пастта си към тялото, за да го завлече със себе си в дълбините.
Там щеше най-сетне да засити глада си.
Слънцето се беше вдигнало високо на небето, когато Мат и Аруула бяха събудени от силни викове. Когато отвори дървените капаци на прозорците, видя, че на пазарния площад се беше събрало голямо множество хора, които възбудено спореха. Фрадак стоеше сред неколцина жестикулиращи рибари, които гневно му крещяха, макар и да бяха с една глава по-ниски от него.
И без да разбира думите им, Мат знаеше, че става въпрос за него и за борбата срещу Лемар. Трескаво се облече.
Тъкмо метна върху себе си зеленото натовско яке, когато откъм пазарния площад достигна шум на битка. Нещо беше възпламенило взривоопасното настроение. Изпокаралите се рибари изведнъж се нахвърлиха едни на други с харпуни, тояги и ножове.
Когато Матю и Аруула се втурнаха навън през къщната врата, конфликтът все още приличаше на сбиване, но вече се чуваха и първите викове на пострадалите, които бяха получили прободни рани. Нямаше да мине много време, докато спорът прерасне в кървава касапница, още повече че привържениците на жреците бяха безнадеждно малцинство.
Матю трябваше незабавно да сложи край на безсмисленото насилие, инак привържениците на култа щяха да умрат под харпуните на безразсъдните приятели на Фрадак. Бързо освободи предпазителя на «Беретата» и даде предупредителен изстрел над главите на беснеещото множество.
Оглушителният трясък накара противниците да замръзнат насред движенията си — очевидно всички вече бяха чули за опустошителното действие на гърмящата ръка.
— Престанете веднага! — извика високо Мат. — Всички вие имате един враг и той се намира там в езерото!
Енергично си проправи път през гъстото множество, което се отдръпна със страхопочитание. Аруула следваше спътника си с изваден меч. Като смъртна сянка, готова да убие всеки, който се приближеше прекалено много до него.
— Какво става тук? — осведоми се Мат, когато стигна до Фрадак.
Червенокосият, който си беше докарал лека драскотина на челото, го информира с пестеливи думи. Така Мат разбра, че жителите на много села са разделени на два лагера. Едни го смятали за освободител, който ще смъкне от тях игото на езерния демон, другите виждали в негово лице богохулник, който ще ги хвърли в беда. Вече имаше мълва, че една лодка не се е върнала от нощен риболов. Вероятно хората са били нападнати от Лемар — и естествено виняха за това Маддракс.
Най-лошите предчувствия на Мат се оправдаха. Опасяваше се, че може да се превърне в ябълка на раздора между двете партии.
— Борбата, която водите, е безсмислена — извика той и вдигна високо «Беретата» в знак на своята власт. Ако искаше да остане жив през следващите дни, не биваше да показва никаква слабост. — След осуетеното жертвоприношение Лемар е ранен и поради това е по-опасен от преди — като всяко смъртноранено животно. Вече не могат да помогнат и жреците с техните молитви. Единственият ви шанс е в това всички заедно да изкараме от леговището гадината и окончателно да я унищожим!
Ропотът се усили, но до по-нататъшни сбивания не се стигна. Накрая тълпата се разотиде. Привържениците на жертвения култ се оттеглиха към края на селото. Някои тайно се прибраха по селата и хижите си, други се насочиха към манастира. Вероятно щяха да информират преподобните за станалите събития.
При тази мисъл Мат се огледа неловко. Кой знае дали вече някъде не дебне коварен убиец, който при първа възможност щеше да забие камата между ребрата му?