Тежкото дъно на дървената чаша потъна, но горната й третина се носеше по повърхността на водата, така че стърчащият фитил продължаваше да гори. Подобно на риболовец, който си служи с динамит, Мат искаше с помощта на удобни за използване заряди да подплаши гадината, за да я подкара към манастирския залив.
Предпазливо се наведе напред, за да провери дали фитилът още гори. Тогава видя как под водната повърхност между трите платноходки израсна тъмна сянка.
Лемар с грохот изплува от дълбините и веднага пое курс към Мат, сякаш в негово лице беше разпознал мъжа, който го рани преди няколко дни.
Звярът почти беше стигнал до платноходката, когато фитилът възпламени черния барут.
Оглушителна експлозия разкъса тишината, последвана непосредствено от ударна вълна, която здравата разтърси не само Лемар, но и лодките. Екипажите бяха подготвени и здраво се вкопчиха в нещо, за да не паднат зад борда. Мутиралият гигантски крокодил, напротив, направо беше натикан под водата. Раздразнен, той се извиваше наоколо, за да открие произхода на атаката. При това, изглежда, се колебаеше дали да се потопи, или да нападне отново. Преди да стигне до някакво решение, в непосредствена близост до звяра пльоснаха три други дървени чаши.
Чудовището реагира инстинктивно: посегна да хване с уста един от съскащите съдове с черен барут.
— Да! — Мат стисна юмрук. Ако бомбата избухнеше в пастта на гущера, тогава можеше да се каже, че почти бяха спечелили!
Но, макар и несъзнателно, Лемар обърка плановете му. Преди зарядът да се възпламени, той потъна и нахлулата в пастта му вода угаси фитила.
Чудовището едва беше изчезнало от повърхността на водата, когато набързо избухнаха един след друг и останалите заряди. Платноходките бяха подети от нова, по-мощна вълна и беше чист късмет, че никоя от тях не се преобърна.
Но този път и мутиралият гущер беше принуден да почувства малко по-осезателно ефекта от близката експлозия. Ударните вълни се разпространяват във водата много по-интензивно, отколкото във въздуха. Мъртвите риби, които след секунди се понесоха по повърхността със спукани плавателни мехури, бяха доказателството.
Мат Дракс гледаше втренчено във водата. Дали и гущерът не е станал жертва на внезапното свръхналягане? Но секундите се нижеха, без да се види дори една люспа от бронята на гадината.
— Внимание, идва! — изрева Аруула внезапно. Изражението на лицето й показваше ясно, че долавя близостта на чудовището, макар че не се виждаше в развълнуваната вода.
Преди Мат да открие и следа от някаква сянка, платноходката внезапно беше разтърсена от мощен удар.
«Той е под нас!» — помисли си ужасен Мат. Тогава и лодката, и екипажът й бяха запратени във въздуха.
Студената вода се стовари върху му и му отне дъха. Мат започна автоматично да рита с крака, за да излезе отново на повърхността. При това се опитваше да измъкне «Беретата» от бойния си костюм.
Когато изплува, се помъчи да си поеме въздух.
И зяпна втренчено право срещу раззинатата паст на гигантския крокодил, който го гледаше яростно с дясното си око! Лявата му зеница се беше превърнала в разпарцалена червена буца и от ноздрите му се лееше непрекъснат поток кръв. Въпреки това Лемар в никакъв случай не беше изваден от строя.
Мат отчаяно се опитваше да излезе извън обсега на острите като ножове зъби, но във водата Лемар беше в своята стихия. Тук никое сухоземно същество не можеше да му избяга.
С две бързи движения на опашката гущерът се втурна подир него, но преди да настигне Мат, някаква тъмна сянка изсвистя към чудовището. Беше харпун, който се заби дълбоко в пастта на звяра и остана там.
— Добро хвърляне, Фрадак! — тържествуваше млад мъжки глас, който без съмнение беше на Ослонг.
Мат успя да види с крайчеца на очите си, че рибарите са се спасили върху носещата се с кила нагоре лодка. Оттам стреляха с харпуни по омразния враг. Тъй като не можеха да пробият люспестата му броня, концентрираха се върху здравото око и пастта на звяра. Харпунът на Ослонг се удари в бронирания череп. Металното острие мина на милиметър от дясното око на гадината, преди да цопне във водата непосредствено до Мат.
Лемар осъзна опасността, че може да бъде изцяло ослепен и пръхтящ от гняв, се хвърли напред — направо срещу Мат. Той междувременно беше грабнал харпуна на Ослонг и в отчаяна защита го вдигна. Това беше единственият му шанс да оцелее!
Тогава Лемар пристигна! Огромната му паст израсна пред Матю Дракс. Неравните му редици зъби святкаха. Противен дъх лъхна Мат.