— Помогнете ми! — продължаваше да пищи Анака. — Фрадак иска да ме отвлече!
За момент изглеждаше, като че ли рибарят има намерение да напляска приятелката си, после просто я измъкна през прозореца. Анака яростно размахваше юмруци около себе си, но нищо не можеше да стори срещу яката хватка на планината от мускули.
Тъкмо бяха навън, когато се блъсна вратата на спалнята й. Нахълта баща й, следван от Маддракс и Аруула. Когато тримата видяха, че Анака я няма, побързаха да отидат до прозореца.
Мат изскочи пръв навън и започна преследването. За щастие Фрадак не беше отишъл твърде далеч. Анака с всички сили се съпротивяваше на своя похитител.
— Пусни я! — изръмжа Мат на гиганта.
Фрадак рязко се обърна, така че Анака грубо се стовари на земята. Загледа втренчено пилота, с разкривено от ярост лице.
— Какво знаеш ти, чужденецо? — изрева той като луд, докато вадеше камата изпод наметалото си. — Разкарай се от пътя ми или ще съжаляваш!
Тъй като Мат беше само по гащета и нямаше никакво оръжие, не му оставаше нищо друго, освен да се защитава с голи ръце.
Но още преди да се стигне до размяната на удари, Рарок и Аруула пристигнаха. Същевременно се отвориха вратите на околните къщи и други рибари наизлязоха навън. Някои носеха факли, които изпълниха площада с трепкаща светлина.
— Откажи се — заповяда и Рарок на похитителя. — Не можеш да ни избягаш.
— Глупако — изфуча презрително Фрадак, — правя това само за доброто на дъщеря ти!
— Знам — обясни вождът изненадващо съчувствено. — Но и ти не можеш да я предпазиш от съдбата й. Пусни я. Виждаш, че не иска да дойде с теб.
— Никой няма да ми попречи да отведа Анака на сигурно място! — изкрещя отчаяно Фрадак. — Дори и тя самата! — С ръмжене се огледа в кръг, за да държи стоящите наоколо на разстояние — но нищо не помогна. Жителите на селото тръгнаха вкупом срещу него. Кръгът светкавично се затвори, но преди някой да успее да посегне към Фрадак, той се завъртя в кръг с камата.
Рибарите рязко се отдръпнаха. Естествено при обща атака можеха да надвият гиганта, но ако се стигнеше до борба не на живот, а на смърт, той щеше да завлече със себе си в гроба и неколцина от нападателите. Фанатичният блясък в очите му показваше ясно, че е решен на всичко.
За няколко секунди настъпи патова ситуация, защото Фрадак не можеше да избяга, а рибарите не можеха да го надвият.
Преди положението да се успокои, изведнъж се стигна до спор между стоящите наоколо. Някои от поддръжниците на Фрадак незабелязано се бяха смесили с останалите в кръга. Не мина много време и започнаха първите сбивания.
Макар че кланът на Фрадак представляваше малцинство, действаше решително. Ала и другите рибари бързо се организираха и сплетените коси реагираха на това с все по-голямо насилие. Беше само въпрос на време боричкането да се превърне в истинска битка.
Мат се реши на бърза намеса, с която да сложи край на цялата тази история.
— Извикай на приятелите си да се отдръпнат — обърна се той грубо към гиганта — или искаш да признаеш поражението си?
В очите на Фрадак светна омраза.
— Осмеляваш се да ме наричаш страхливец ли? — изпъхтя той невярващ.
Трябваше гигантът да се застави да проумее, че с мъка удържа трудното си положение. Беше свикнал да разрешава проблемите си с груба физическа сила, но срещу хората от своето село не искаше да използва насилие. И за него беше добре дошло, че някакъв чужденец се намесва в работите му. Така можеше да даде воля на сдържаната с мъка ярост. Надавайки гневен вик, пусна Анака, за да се втурне с камата срещу Мат.
Той очакваше атаката. Вместо да се отдръпне назад, направи крачка към Фрадак, изстреля дясната си ръка право под гърдите на гиганта, точно както го бе научил при обучението си в близък бой.
Фрадак изстена, когато кокалчетата на ръката на неговия противник се забиха в слънчевия му сплит. С пъхтене изпусна камата, преди да се стовари на земята и да остане да лежи превит надве.
Изведнъж на уличката стана толкова тихо, че се чуваха ударите на крилата на някаква нощна птица. Двете групи, които все още бяха изправени враждебно една срещу друга, сега загледаха заедно чужденеца, който беше надвил най-силния от селото им. Изглежда, никой не можеше да проумее как така Фрадак можа да бъде победен с един-единствен удар.
При вида на стенещия гигант куражът на съучастниците му ги напусна. По лицата на другите рибари обаче не се четеше никакъв триумф. Вместо това боязливо се втренчиха в Мат, когото не можеха правилно да преценят.
Пилотът използва ситуацията на всеобщ шок, за да призове мъжете към разум.