— Това е видео, заснето с мобилен телефон. Бяла кола, която прави обратен завой, здрач. Фаровете размазват регистрационния номер, но като се отдалечи, може би между червените задни светлини…
На Алекс му трябваха четири минути, като през повечето време теглеше софтуер от секретната мрежа на националната сигурност и го инсталираше на новия хард диск на компютъра в кабинката.
— Номерът е от Вирджиния — оповести той, докато двамата се взираха в увеличения образ на екрана. — Аз живея във Вирджиния. Може да ми кажеш, ако и ти живееш там. Не става дума за истинското ти име или…
На екрана на компютъра се появи нов прозорец — попълнен правителствен формуляр.
— Странно — отбеляза Алекс. — Според Службата за регистрация на превозните средства номерът е на зелен джип „Чероки“, а не на бял нисан като този тук.
Фей едва се сдържа да не грабне мобилния си.
„От бялата кола знаеха, че ние… че някой… е бил там. И си тръгнаха. Ако се върнат, преди това ще се уверят, че е безопасно, следователно аз… ние… Кондора има време.“
„Той е смахнат и изчерпан агент, за когото никой враг не дава и пет пари — увери се мислено тя. — И ако наруша протокола, ако заобиколя старшия си агент Питър, преди официално да подам доклад от негово име, ако обявя тревога заради аномалията с номера на колата… Първо, с оглед на статута ми никой нищо няма да направи, всички само ще се подсигурят. Второ, сгафя ли отново, ще извадя късмет, ако се озова сред преходния персонал.“
Освен това разполагаше само с 84 минути до тогава.
На Фей й отне двайсет и три минути да изготви доклад F409 — Оценка на субект по местоживеене. Използва настолния компютър, който предпочиташе партньорът й Питър, неговите пароли за достъп, неговия стил на писане. Отбеляза ирационалните изблици на Кондора от време на време, но също и неговия бистър ум, и общата му дееспособност, номера на пробата с урината му, дори разговора им относно марихуаната, а в частта за препоръки описа „вероятната параноя“ на Кондора по отношение на бялата кола и аномалията с регистрационния й номер, а после натрака: „Партньорката ми, агент Фей Дозиър, енергично настоява за незабавно повишаване на сигурността и проверка за евентуално враждебно проследяване на субекта, каквото може да се заподозре след наблюдението и идентифицирането на подозрителното превозно средство.“ Приложи от айпада снимки на Кондора и на къщата му, видеото с бялата кола и документите от Службата за регистрация на превозните средства.
Прочете електронния доклад за последен път.
Не откри нищо, което би могло да й навлече непреодолими неприятности.
Адресира го до съответните места за събиране на данни, изпрати копие до имейла на своя агент от ОНО и на агента си от ЦРУ, а също и до легендарния шеф на екипа си от ЦРУ, който след онази ужасия се бори със зъби и нокти просто да я прехвърлят от Управлението в ОНО към Вътрешна сигурност и на етажа на Чистилището. Изпрати копие и до имейла на плешивия Питър, чудейки се дали той изобщо ще помръдне на столчето си в бара, където се беше изнизал, и ще провери телефона си, когато той му дрънне, оповестявайки получаването на доклада, уж написан лично от него. Колкото и да я скастреше заради препоръката й, случилото се щеше да си остане между тях. Освен ако не си падаше по разплатата. Ако е така, тя щеше да я връхлети наглед случайно, без негови следи. Ала двамата щяха да си знаят.
Фей се загледа в текста на светещия компютърен екран.
Увери се, че докладът й F409 е озаглавен „Кондор“.
Натисна „изпрати“.
Докладът излетя в киберпространството като куршум в мрака.
Пет минути по-късно Фей приключи смяната си, напусна Чистилището, слезе с асансьора до приземния етаж, премина през проверката за сигурност на входа и подчертано спокойно излезе през въртящата се врата сред плексигласовите стени, които отделяха комплекс „Зед“ от каменно площадче с циментови сандъчета за цветя, преграждащи достъпа на евентуални коли-бомби, и с високи лампи, които пък възпираха нощта.
Охранителните камери записаха придвижването й от сградата до колата на най-долното ниво на гаража за служители. Тя не прибягна до никакви видими мерки за избягване на наблюдението. И преспокойно напусна гаража със своя възстаричък тъмнокафяв форд.
„Четирийсет и девет минути. Разполагам с четирийсет и девет минути.“
Фей живееше в жилищен блок в периферията на квартал, пълен със сладкарници за тарталети, вериги кина и студия за йога, и известен като „Бетездоландия“. Наставката „ландия“ се появи в началото на двайсет и първи век, когато спокойното и улегнало предградие „Бетезда“, обитавано от хора от средната класа, се превърна в един от най-скъпите квартали отсам околовръстния път, защото Джорджтаун и северозападната част на окръг Колумбия се пренаселиха и не можеха да поемат всички адвокати, лобисти, корпоративни и медийни звезди, които от управлението на оцелелия след покушение президент Роналд Рейгън превръщаха разбунената след убийството на Мартин Лyтър Кинг американска столица в града на големите пари.