Следеше огледалата, докато шофираше.
Мина на червено. Направи остър ляв завой, който не беше наложителен, после още един десен, още един ляв, пое по някаква пресечка покрай зелени контейнери за смет досущ като онзи, заради който техническият гений Алекс беше потрошил много пари. Беше блъснал в него кола на Управлението, след като се беше наливал с бира в тайландски ресторант в компанията на военни от същата държава, които той обучаваше, а агентът, действащ под прикритие като негов асистент, проучваше за евентуално вербуване.
Огледалата на Фей не издадоха присъствие на жълтоок звяр на таен екип.
Охранителни камери регистрираха как колата й влиза в подземния паркинг на жилищния блок, когато й оставаха още трийсет и осем минути. Тя паркира на заден форда си на своето място на второто ниво, натисна копчето на алармата, докато крачеше към асансьора в помътената от бензинови пари светлина в бетонния хамбар за автомобили и се качи във фоайето. В малката й пощенска кутия нямаше нищо, обаче щеше да изглежда подозрително, ако не провери.
Предположението на Фей беше правилно — рецепцията беше празна. Нощният служител Абдула сигурно тайно беше влязъл в компютъра на управителя и търсеше новини за семейството си в Сомалия, приклещено като в капан между суша, глад, пирати, армия за борба с пиратите, финансирана от Обединените арабски емирства и със собствена адвокатска кантора във Вашингтон, мюсюлмански революционни фундаменталисти и дванайсет хиляди сини каски от мироопазващите войски на Африканския съюз, обучени от наети от ЦРУ служители зад граница, действащи от ограден с бодлива тел комплекс на летището в Могадишу, който сомалийците наричаха „розовата къща“.
Не забеляза никой друг във фоайето. Охранителните камери на входа, във фоайето и на задния изход я регистрираха, докато мина покрай асансьорите и се запъти към стълбището. Рутинен анализ би заключил, че тя е служителка в офис, която има нужда да се пораздвижи.
Охранителните камери покриваха само първата поредица бетонни стълби и най-горния етаж с изход към покрива. Фей изкачи два етажа с бясно разтуптяно сърце, но не от изкачването — всеки ден преди работа пробягваше десет километра по пътека в парка, после се връщаше у дома и пробягваше нагоре и надолу деветте етажа стълби.
Фей спря на бетонната площадка между четвъртия и петия етаж, където живееше. Свърза се през мобилния си телефон с компютъра си у дома, провери записите от камерата му, която беше свързала с детектори за движение, насочени към входа на апартамента й и към плъзгащата се стъклена врата на балкона на дневната в едностайния си апартамент. Нищо. На екрана на мобилния й телефон компютърната камера показваше отвътре заключената врата на апартамента й и сенчестата дневна, в която нямаше никакви натрапници.
Запъти се към апартамента си. Влезе. Навсякъде беше тихо. Полутъмно.
Погледна през затворената стъклена врата на балкона си към пурпурната нощ, осеяна със светлинките на града. Представи си в мрака сиянието на паметника на Линкълн, Белия дом и Капитолия, покрай които беше минала с колата по-рано през деня — мястото, където навремето беше успяла да избегне края.
Ключ на стената светна лампа тук и сега. Канапе, столове, ниска масичка от някаква гаражна разпродажба. Лост за набирания в горната част на вратата на спалнята й.
Часовникът показваше 8:31 — оставаха двайсет и девет минути.
Да рискува ли да си вземе душ?
Преметна черното си сако върху един стол, бързо влезе в тъмната баня, светна и събу обувките си — удобни и за тичане, и да изриташ някого. Глокът в кобура на десния й хълбок се озова зад тоалетната с дръжка към откритата душкабина. Мобилният и документите — в мивката. Разкопча си блузата.
Огледалото в банята улови отражението й. Носеше черен сутиен. Дебелият розов белег пресичаше тялото й от гръдната кост до десния хълбок. Лесно разкопча панталона — година след последната операция все още обичаше да носи широк панталон. Дрехата се свлече на пода. Засмя се, като си представи как твърди пред някой началник горе на небето, че черните бикини определено са делово облекло, подходящо за службата, и че надали ще ти попречат да изриташ някого. Събу черните си гащички, изправена пред огледалото. Черен сутиен, ръце като широки копринени ленти за завеси, плосък корем. И този белег.