Някои списания оцеляваха от кошчето за смет, където обикновено попадаха незабавно. Кондора откъсна страницата с комикса „Шпионин срещу шпионин“ от сатиричното списание „Мед“ от 1968 година, когато революцията бе бушувала по улиците на Париж, Прага, град Мексико и Мемфис в Тенеси. Два месеца, след като беше излязъл от секретната психиатрия в Рейвънс и беше започнал тази работа, Кондора разопакова купчина списания „Плейбой“ — със заемащи двете средни страници фотографии на жени, снимани голи, гримирани и с туширана плът. Много от тези фотографски фантазии вече бяха откъснати от списанията, но една оцеляла прикова очите му: цветен кадър, заемащ четвърт страница, на красавица от 70-те години, снимана отново десетилетие по-късно — беше се облегнала на месингово легло, в огледалото зад нея се виждаше буйната й коса с цвят на мед, черен колан за жартиери над заоблените й бедра, черни чорапи на дългите й като на танцьорка крака, обути с нелепо декоративни черни обувки на висок ток, натежали гърди, провиснали и с тъмноморави ареоли, широко усмихната, вперила поглед към онзи, който я гледа.
Кондора залепи тази снимка на тухлената си стена на почетно разстояние от изрязания от вестник портрет на самотна жена с черна коса, която се спускаше по синята й блуза без ръкави, и със сюрреалистично розово петно вместо лице.
Едно изображение разкрива страшно много, едно изображение разкрива страшно малко. А разликата между двете може да те подлуди.
Въпреки това той открадна и надупчи и трите с тайните три дупчици: „Внимание“!.
Само че не в това се изразяваше работата му.
Бяха наредили на Кондора да поглежда всяка книга, всяко изхвърлено томче, и за максимално кратко време да решава в коя количка трябва да попадне тя.
Количка А отиваше в Постоянно съхранение.
Количка Б отнасяше пленниците си в машината за дървесинна каша.
Веднъж убеди един от транспортните екипи да го отведе до мястото, където изхвърлят съдържанието на Количка Б — пътува трийсет и седем минути на тясната предна седалка на камионетката заедно с двама мъже, които спореха за професионалния футбол, за това колко се е скапал флотът и че това не бил най-подходящият момент, ама как да пушат с този непознат по средата, мътните го взели. Гларуси кръжаха над претъпканата яма — пустош, в която от един завод за дървесинна пулпа вероятно би имало екологична полза. Кондорът погледа как книгите, които беше метнал в Количка Б, биват изхвърлени в зелен стоманен търбух, чу да ги пръскат с някакви химикали, чу механичния вой и звучното хрущене, когато книгите се превърнаха в лепкава маса, която изляха във варели, та други камиони да откарат, за да бъде превърната в… Какво?
Правилата не му позволяваха да спасява повече от една Количка А с книги седмично.
Измъчваше се, когато се налага да пълни Количка Б с обречени книги. Разлистваше страниците, както му беше разпоредено. Търсеше признаци, че книгата съдържа шифър за разкодиране на нещо. Проверяваше за шпионски бележки по страниците или за секретни документи, пъхнати тук-там и забравени. Преценяваше какъв рисков коефициент за сигурността имат остарелите романи, перченето на измамниците, търговците на плът, криминалните саги, разбулващите душата класики, полицейските истории, фентъзи романите за алтернативни времена или научната фантастика, едрогърдите романтични разкази за първата любов на някой президент. Книга можеше да заслужи спасението си от Количка А благодарение на репутацията си, че отразява нещата правилно, че разкрива или създава шпионски техники, че съдържа споделени тайни.
Всеки работен ден Кондора отваряше сандъци.
— Ти си читател — каза му отговорничката по настаняването. — Това май е първата ти работа като шпионин.
— Искаш да кажеш, че ЦРУ не са я измислили, за да знаят къде се намирам?
Жената се усмихна.
Помогна му да напечата прикритие от лъжи за досието си като служител на Конгресната библиотека.
Сега си е сега!