— Какво търсиш тук? — попита Фей.
И двамата знаеха, че само охранителните камери на „Зед“ я възпират да го прегърне.
— Радвам се да те видя, Фей — каза Сами. И й се усмихна бащински. — Не искам да те задържам, за да не закъснееш.
— Не се тревожи. Ще кажа, че съм тичала по-дълго от обикновено.
— А така ли беше?
— Не. — Простима лъжа чрез премълчаване. Тази сутрин изобщо не беше тичала.
— Може да им кажеш, че сме се срещнали случайно. Съвсем естествено е, а и ти получи разрешение.
— Махам се от Чистилището ли? Връщам се на активна служба?
— Има различни видове разрешение — поясни той.
— Значи не си тук заради мен?
— Де да бях. — Той огледа утринния площад. Искаше да види кой е там. И кой не е. — Помниш ли ТРВ?
— Тренировките в реално време?
— Необходим риск дори преди Бостън. Произволен ден. Сигнал за тревога. Хукваш към мястото от някой игрови сценарий, който цели да провери как би могъл да се справиш дори по-добре. До обяд всеки свободен ловец на глави от Източното крайбрежие, който си струва, ще бъде в сградата, където живееш. Обаче една истинска бомба избухва под масата в съответната конферентна зала и лошите типове се радват на страхотен ден. — Сами въздъхна. — Е, аз поне се натъкнах на една от най-чаровните си колежки. Пък и стабилна.
— Ако не бяха камерите, щях да те поваля на земята — усмихна се Фей.
— ВП — ухили се широко Сами. — Винаги подсигурен.
„Рискувай“ — помисли си тя, докато вървяха към службата. На мъжа до себе си каза:
— От доста отдавна работиш тук.
— Човек никога не би допуснал по времето, когато бях дете в Бейрут.
— Слухове, легенди, шушукания — ти обаче знаеш.
Сами спря пред охраняемата врата в стената от черно стъкло, на която се виждаше неговото отражение и това на по-млада жена с къса коса, панталони и удобни обувки.
— Само три вида хора са податливи на ласкателство: мъжете, жените…
— И децата — довърши Фей. — Не искам да разговарям с дете. Носят се слухове за агент, който оплел конците на забранена територия и предизвикал нападение с безпилотен самолет над самия себе си.
— Ние сме шпиони, Фей. Едно от нещата, които правим, е да пускаме слухове.
— Хайде, Сами. Питам те.
— Каквото и да си чула — отговори нейният приятел и бивш началник, — ако се случи нещо такова, ако такъв човек… Никога няма да има анонимна звезда в негова памет на стената пред Лангли. Такива като него са за Конгресен почетен медал. Или са напълно откачени — додаде той и с усмивка завърши: — И мъртви.
Глътката пролетен въздух, която вдъхна Сами, му се стори съвсем естествена. Позволи си да докосне ръката й. Като между наставник и протеже. Меко и чувствително докосване. Невинно.
Взря се в зелените й очи.
— Има ли причина да питаш?
— Не знам дали има — отвърна Фей. — Ако усетя нещо, карам направо.
— Никога не съм се съмнявал — увери я Сами, докато й придържаше вратата, за да влезе.
Както направи онзи ден преди осем месеца, когато не я приковаха към позорния стълб в звукоизолираната плексигласова заседателна зала, подобна на аквариум, пред Комисията по разузнаването на Сената. Онази сутрин, когато Сами отмести поглед от двамата сенатори, седнали срещу него на масата, от заместник-директорите и на ЦРУ, и на СДДР, погледна към мястото на Фей и й каза:
— Бихте ли излезли, моля?
После се изправи и задържа вратата, докато тя излизаше.
Сякаш се нуждаеше от специални грижи и внимание.
Сами обичаше изтънчените жестове.
Тя излезе от онзи аквариум в търбуха на лишения от прозорци служебен комплекс на Сенатската комисия по разузнаването. Вероятно между мястото, където стоеше тя пред аквариума, и входа на Комисията имаше десетина кабинки и други служебни помещения. Отговарящите за кламерите служители в ЦРУ сигурно бяха повече от този контролен орган на Конгреса, натоварен да се грижи за военновременната разузнавателна общност на Америка.
Фей погледна назад към аквариума. Сами и четирима непознати с делови костюми решават какво да ми направят, какво да правят с мен.
Отмести поглед наляво и го видя да стои до бара с бяла стиропорена чашка в ръка.
И преди го бе виждала — един от петимата сенатски служители на срещата онази сутрин със Сами, директорите на двете шпионски агенции и по един сенатор от всяка политическа партия. И тя. За ПОВЕРИТЕЛНИЯ брифинг относно Париж.
След това го изпратиха навън заедно с другите служители на Сената, а Фей и Сами останаха, докато кворумът от двама сенатори бе запознат със СТРОГО СЕКРЕТНАТА версия на американските шпиони относно кръвопролитието на le rue de cobblestones.