Et moi, помисли си Фей.
Погледна към служителя на Сената. Най-обикновен тип, висок, рус, със сив костюм. На нейната възраст.
Майната му, майната им на лекарите, имам нужда от кафе.
Той не се отдръпна, когато тя сложи банкнота от един долар в стиропорената чашка до каната с кафе и си наля. Дори се приближи още повече и — майната им на благонадеждните детектори за метал на Комисията — тя видя скритото му оръжие, както и факта, че в неговата чаша има само вода.
Докато пиеше претопленото старо кафе, тя се оказа принудена да признае, че мъжът ухае приятно. От нерви бе обляна в пот и се надяваше парфюмът, който често ползваше, да замаскира този факт с люляковото си ухание. Той кимна с очилатата си глава на двамата сенатори и на директорите на разузнавателните агенции в аквариума.
— Е, за какво си говорихте вътре, след като аз излязох? — попита той.
— Сериозно?
— Знам, че си от ЦРУ, затова трябваше да кажа нещо, което да те шокира и да предизвика действителна реакция — отвърна той. — Защото ако не можем да разговаряме за онова, което действително се случва, трябва да бъбрим за несъществени неща — да те поканя някъде, да обсъждаме безопасни теми, например от кой лагер са били родителите ти: на „Ролинг Стоунс“ или на „Бийтълс“.
— За такива работи ли бъбриш?
— Надявах се да бъбрим заедно, но да-а-а. Какво друго мога да ти кажа?
— Сваляш ли ме?
— Ако опитам, сигурно ще ми счупиш ръката на шест места.
— Вероятно само на две.
— Благодаря за въздържаността. — Той сви рамене с разперени ръце и се усмихна със сините си очи. — Макар да не те свалям per se, все повече ми се иска.
— Per sel
— Извинявай, понякога се изразявам така, когато съм нервен.
— Аз карам ли те да се чувстваш нервен?
— От мига, в който те зърнах.
— Това би трябвало да е хубаво.
— Заради начина, по който застана… по който стоиш. Ти си тук. Пристъпваш напред и поемаш удара. Лоялно. Каквото и да става. — Махна с ръка в жълтокафеникавия ръкав на костюма. — Направо ми отвинти главата.
— И реши да ме вербуваш.
— Идеята не е лоша. Играеш ли Алтимът?
— Моля?
— Алтимът фризби. Като футбол, но с гумени дискове. Маниашки спорт.
— Значи си маниак? И смяташ, че и аз съм?
— Не съм пристрастен — аз съм държавен служител, когото редовно проверяват за наркотици. Миналото си е минало, макар и да не е забравено. Играта е лесна: хвърляш, улавяш, бягаш. Никакъв контакт.
— Правила — рече тя.
— Кодекс на честта — отговори той.
— Звучи ми като хоби за колежани.
Той кимна към аквариума, където сенаторите се бяха смръщили, за да покажат, че са сериозни.
— Прекарвам по цели дни на този хълм, гонейки напред-назад онова, което те подхвърлят във въздуха, така че хвърлянето и улавянето на нещо действително, докато си тичам на така наречения чист въздух… Е, доста е приятно. А и вече отдавна не съм колежанин.
— Колко отдавна? — Не поглеждай към аквариума!
Той се засмя. Просто… го направи. Засмя се. Открито и силно.
— Понякога този въпрос подлежи на обсъждане. Трябва да дойдеш.
— Моля?
— Към седем часа утре вечер, освен ако не ни връхлети някоя скапана септемврийска буря. До мола, на тревната площ до източното крило на Националната галерия.
— Каниш ме да играя?
— Искам да ти дам шанс.
— Страшно си любезен. — Тя изгълта горчивото кафе. Хвърли бялата чашка в кошчето, не можеше повече да се преструва, че не обръща внимание на случващото се в аквариума.
— Аз съм Крис — представи се той. — Крис Харви.
Тя се отдалечи. Тъкмо когато той се обади:
— Може ли да попитам как се казваш?
Фей не се обърна. Гледаше аквариума, клопката на утрешните й дни.
„Клопката и на настоящето ми“ — помисли си тя през онзи вторник седем месеца по-късно, когато Кондора apres случката в „Старбъкс“ се връщаше на работа по пустите тротоари, а тя вървеше към натъпканото с кабинки и сини мълнии ниво на Чистилището и към кошарата от голи стени на ОПНН.
— Къде е Питър? — попита тя половин дузината свои колеги мъже и жени.
— Партньора си ли изгуби? — попита Харис с подигравателен поглед, който лъжеше и издаваше, че той знае повече, отколкото казва.
Не си струва да хабиш куршум за него. Фей зае един свободен настолен компютър и провери в онлайн списъка с дежурствата на агентите. Намръщи се. Забеляза един от двамата началници във вътрешния кабинет на ОНО.