Подаде глава вътре и попита:
— Защо партньорът ми е разпределен в администрацията тази сутрин?
Втората командваща станцията, която настояваше да я наричат Пам, провери в компютъра на бюрото си и сви рамене.
— Сигурно е станала грешка при обработването на данните.
— Заради мен ли е? — попита Фей.
— Защо, нещо нередно ли си направила?
Фей отвърна на Пам също с вдигане на рамене и каза:
— Неее. Познаваш ме, шефке.
Докато се отдалечаваше, чу шефката Пам да казва:
— Не, не те познавам.
Не, Фей не беше възнамерявала да ходи на онази игра на „Алтимът Фризби“ вечерта, след като Сами беше направил чудо, беше спасил задниците на всички пред Сенатската надзорна комисия и се беше споразумял за някои неща, в резултат на което тя се оказа изпратена в OHO на Вътрешна сигурност в комплекса „Зед“, но на следващия ден не можа, просто не можа да остане в новия си апартамент в Бетезда, загледана към есенните листа на метрополиса на политиката, с който отново се налагаше да свикне.
Излезе късно да потича, както правеше често, но онази вечер тя и раничката й се отърваха от всякакъв надзор, а Фей тича само до спирката на метрото в Бетезда, където се качи на влак, прехвърли се на Синята линия, забеляза играчите на фризби на моравата до мола, приближи се и видя как той я гледа (и не успява да хване), докато тя измъкваше нещо изпод спортното си горнище и го прибираше в раничката, която завърза за едно дърво с велосипедна ключалка.
— Тя е с нас! — провикна се той.
Обаче никак не я щадеше, когато играчите се разместиха и двамата се озоваха в противникови отбори. Тя беше в добра форма след операцията в резултат на лицевите опори, на коремните преси и тичането, но той изобщо не се поколеба да играе срещу нея с безпощадна твърдост.
Фей застана до него, докато той си поемаше въздух, и попита:
— Е, това ли правят хората?
— Кои хора? — задъхано я попита.
— Хората на нашата възраст. Нормалните хора.
— Никой не е нормален — отвърна той. — Знаеш го.
Някой се провикна: „Давай!“ И те хукнаха напред-назад по зелената трева под нощното небе на Вашингтон. Белият като слонова кост купол на Капитолия се извисяваше на няколко пресечки от едната страна на игрището, а на около четиристотин метра от другата страна на моравата се издигаше Вашингтонският монумент, увенчан с примигващи червени светлинки.
Фей си беше приготвила легенда, шофьорска книжка от Охайо, но никой не й зададе вездесъщия за Вашингтон въпрос: С какво се занимавате?
„Те са си откопчили това време от наложената им реалност“ — помисли си тя.
Въпреки това стигна до извода, че мнозина от играчите са служители в Конгреса, че един красив тип с къдрава коса е работил за телекомуникационен гигант, една жена е келнерка, която очаква новини от юридическия си колеж, други две жени са младши съдружници в огромна правна кантора във Вашингтон, където ще се върнат, за да работят до среднощ.
След последната игра непознати откараха Фей до избрания бар за бургери и бира, където го наблюдава как ловко я откъсва от компанията, докато накрая се озова до нея на третата им бира в далечния край на бара с джубокс, където никой не ги чуваше.
— Чудесна маневра — каза му. На Крис. Крис Харви.
— Адски се старая — отговори той.
— Доникъде няма да стигнеш.
— Освен там, докъдето вече сме стигнали — сви рамене той. — Значи мога да ти сервирам най-лошото.
А то се оказа следното: баща му една нощ, докато Сами бил в детската градина, баща му влязъл в мъглата на Сан Франциско и повече не се върнал, докато друго семейство не изпратило на гимназиста Крис, на неговата сестра и на майка им некролога на техния съпруг и баща. И Сами нарушил правилата на юридическия факултет относно количеството външна работа, която може да поема, като разнася преди зазоряване продуктите на една пекарна, следвайки в Станфорд. Което си било катастрофа, от която не бивало да бяга, няколко „глупави“ инцидента по време на лятната му работа на Калифорнийската магистрала, която му помогнала да си набави липсващите средства за Браун, няколко прояви на „недодялано“ поведение с жените. Което се изразявало в това да нахлуе в апартамент броени секунди преди полицията и да изхвърли в тоалетната запасите на приятеля си от ЛСД, след като отмъстителното му бивше гадже излъгало и го изпортило на ченгетата като дилър, разговаряйки по мобилния си телефон пред очите на Крис.
— А, да, освен това останах девствен до двайсет и първата си година — сподели той с Фей. И сви рамене: — Исках да го направя както трябва.