— Какво стана с нея?
— По-хубави неща. — Той пресуши последната си бира, така се беше зарекъл. — А що се отнася до останалото, сигурно вече си ме проверила.
— И ти би направил така, ако колега има дълг към теб.
— На теб със сигурност не ти трябва адвокат.
— Така е, не ми трябва. — Тя стана от високото столче и преметна през рамо раничката си, натежала от пистолета в кобур, който не беше пъхнала отново под спортното си горнище.
— Казвам се Фей Дозиър — представи се.
— Наистина ли?
Остави го с усмивката му, когато излезе сама в нощта.
Фей работи сама цяла сутрин във вторник след нощта на запознанството си с Кондора — относително казано „сутрин“, като се има предвид, че агентите на ОНО работеха на шеметни смени, а нейната започваше в десет сутринта. Тя написа пламенен доклад относно това защо Имиграционната служба следва да приеме съседите на млад мъж, прекарал три години като преводач на американските войници в Афганистан без нито едно предателство, с няколко героични прояви, а единственото му желание беше да се ожени за съседката си и да бъде свободен в Канзас.
В 1:23 следобед тя провери онлайн графика на дежурствата.
Питър все още беше разпределен в администрацията.
Обаче сега контактът е него беше НП/НН — непозволен, ненужен.
Както изискваха разпоредбите, той изпращаше потвърждение за статуса си на всеки два часа.
Един от по-милите и по-нови агенти на ОНО, проницателно бивше ченге от Бруклин, който се казваше Дейвид, рече:
— Дано административното му назначение да не се окаже Вътрешният отдел, който го е изтеглил заради пиянство.
— Ние не се обаждаме на Вътрешния отдел — отвърна Фей, докато двамата се взираха в компютърния екран. — Звъним на Службата за професионална отговорност.
— А! Така ли го наричаме?
— Аз съм шпионка — заяви тя на Дейвид. — Не съм доносничка.
Първия понеделник след онази игра на фризби Крис Харви се прибра у дома след работа в апартамента си под наем на Ю Стрийт — квартал, който стана tres chick по времето на Обама, след като беше tres noir по времето на Джими Картър, — и завари Казвам се Фей Дозиър в своята дневна.
— Влязох с взлом — каза тя, преди той да успее да каже нещо. — Можех да претърся жилището ти, но не го направих, няма да го направя. Няма да ти кажа нищо повече от една лъжа. Очаквам същото и от теб.
Септември охлади тази седмица. Тя носеше грозни джинси. Оръфан стар пуловер и зелено найлоново пилотско яке без никакви кръпки, което си беше купила в Кандахар. Разкопча кобура от кръста си, натежал с новия й глок, и го остави върху купчината романи на евтината му холна масичка.
— Това върви с мен — поясни.
Свали вълнения си пуловер.
Фей носеше най-грозния, най-непривлекателен бял спортен сутиен.
През онази нощ белегът й все още се гърчеше розов и гневен.
— И това също съм аз. Можех изобщо да не ти кажа за него, но е голям, вижда се, огромен е, и няма значение, че съм напълно здрава — прецаках всичко и всичко ме прецака.
Тя се взираше в сините му очи, които не се отместиха.
Устните му не промълвиха нищо.
— Мога да изляза от тази врата — каза Фей. — Без никакви съжаления. Без последици. Без сълзи. Просто ще си тръгна. А мога и да остана и да видим какво ще стане.
Той прекоси стаята и се приближи към нея. Обхвана лицето й с длани.
— Остани — каза й. — Така и така си проникнала с взлом.
„Никога няма да го забравя“ — мислеше си Фей в 5:28 вечерта, след като Крис обхвана с длани устата й и после… Примигна, за да проясни погледа си, взря се в монитора на компютъра си върху бюрото и прегледа всички задължителни ежедневни доклади на полевите агенти от Акции/Сигнали за тревога на страницата „Америка средностатистически“.
— А/С прилича на опашка в полицейски участък от хората, арестувани предната нощ — гласеше описанието на Дейвид, бившия детектив от бруклинската полиция.
— Само дето е дигитално, онлайн и непрекъснато — отговори Фей.
В 5:29 онзи петък Фей прочете секретния доклад на А/С от Лос Анджелис за това как секретен доклад от Лос Анджелис за изгладнели тюленчета, изтласквани на брега на Южна Калифорния пет пъти по-често от обичайното, издържали токсикологичния анализ, свързан с терористи, и поради това РНЗ — Рейтингът за ниво на заплаха — на този Събитиен синдром паднал от 6 на 1 от възможните 100 нива от базата данни.
— Дозиър! — провикна се заместник-началник Ралф от входа на подобната си на кутийка в кутийката диорама, каквото представляваше работното помещение на ОНО. — Ела тук! Дейвид… — повика той бившето бруклинско ченге. — Харис — кресна началникът на подлия задник. — Ти също.