Фей изпревари другите агенти на събирането при шефа им Ралф.
— Преди деветнайсет минути — каза шефът — нашият човек Питър пропусна да се регистрира за рутинно потвърждение на статуса. Свръзката му в административния отдел му даде петнайсет минути аванс и прояви добрата воля да ми се обади, преди да качи информацията в системата. Всички знаем, че понякога Питър… Плешивата му глава е доста немарлива за някои неща.
Харис понечи да подхвърли остроумна забележка относно пиенето, обаче бившето ченге Дейвид го сръга да си мълчи.
— Да върви по дяволите Питър и неговият звезден статут в А/С — отсече шефът. — Обадих му се. Веднага бях прехвърлен на гласова поща. Според джипиеса на телефона му… — насочи погледа си към Фей шефът — той се намира на хълма Капитолия на адреса на субекта, когото двамата сте проверили вчера.
— Кондора — прошепна Фей. „Тръгнал си е от работа преди половин час. Сигурно към къщи.“
— Майната му! — изруга шефът. — Искам да разбера защо Питър е продължил да следи случая, но точно това узнах преди малко, когато влязох в системата. Той е там, проверява цялата система, а ние трябва да… — Шефът погледна към най-близкия дигитален часовник на стената пред кабинета си. — Трябва да го покрием и да му спечели време, преди спецекипът да отиде там. И понеже съм поръчал веднага да докарат кола отпред, на практика ние вече сме се заели със случая, преди рутинната проверка да отиде. Нашият екип сам си оправя кашите. Ей!
Фей беше излязла от кабинета на шефа си още преди той да разпореди на Дейвид и на Харис да тръгнат с нея.
Те я настигнаха в асансьора, който ги смъкна до приземния етаж, преди бързо да подминат група колеги от други отдели, струпали се на дружеска раздумка, за да решат къде да вечерят.
Сами стоеше в края на тази група ловци на глави.
Видя Фей да излиза от асансьора и понечи да се усмихне…
Видя изражението й.
Забеляза, че и тя го е видяла.
Зърна стиснатия й юмрук до токата на колана й — нажежено!
Сами проследи с поглед как нейното трио от стрелци излиза навън до очакващ ги седан, който направо крещеше „шпиони“, и каза на колегите си:
— Да отидем на най-близкото място. И хора — добави той пред разнополовата група, която попиваше всяка негова дума, — предлагам още да не поръчваме бири.
— Нали уж учението свърши! — каза един от ловците на глави, който усещаше натиска от страна на колегите си заради грешката да се противопостави на гуруто още докато думите излизаха от устата му.
— Никога не се знае — каза Сами.
В 5:33 седанът на Вътрешна сигурност и ОНО се откъсна от тротоара — караше Фей, бившето ченге Дейвид беше на предната седалка, а Харис си слагаше колана на задната седалка.
— Час пик е! — провикна се Харис. — Не можем да минем по Рок Крийк Паркуей!
Дейвид пъхна мобилния си телефон в държана, сложи го на микрофонна връзка с централата и пусна джипиеса.
В 5:41 минаха на червено по Кънектикът Авеню и Небраска и профучаха покрай последната прекрасна независима книжарница в Америка.
Гласът на шефа им по телефона:
— Екип, предупреждавам ви, че секретният протокол се активира автоматично, когато системата изпрати евентуален сигнал за тревога от координатите на местоназначението ви и координатите на Кондора. Най-близкият постоянен екип е предизвестен по протокол. Изпратена е група, която би трябвало да стигне на мястото преди вас.
— Заповядайте им да бъдат подкрепление! — обади се Фей. — Никакви действия, преди аз… преди да пристигнем ние.
— Разбрано, но… не съм сигурен, че имам пълномощията за това.
Фей натисна копчето за червената лампа и за сирената. Дейвид извади магнитната въртяща се лампа и я постави върху тавана на колата.
— Какво става, мамка му? — провикна се Харис от задната седалка, докато се носеха, съпътствани от крясъците на сирената, през уличното движение, което се точеше през Вашингтон към Капитолия.
— Не знам! — извика в отговор тя. — Оглеждате се за бяла кола с матирани стъкла!
Часът пик във Вашингтон поглъща скоростните реакции. По което и да е друго време с червената лампа и сирената щяха да стигнат за единайсет минути от последното телефонно обаждане до Единайсета улица в Североизточен Вашингтон. Отне им седемнайсет минути, макар Фей да поемаше всевъзможни рискове, а Харис да пищеше: