— Внимавай! Внимавай!
Колата им рязко спря пред тюркоазената врата в шест и една минута следобед, Фей изключи сирената четири пресечки по-рано, но червената им сигнална лампа отмерваше ритъма по огрените от вечерното слънце градски къщи.
— Харис — задната пресечка, сива дървена ограда. Застани там, където можеш да прикриваш, не допускай никой — ама никой освен мен и Дейвид да премине! Тичай, даваме ти трийсет секунди!
Досаден кучешки лай — откъм заградения вътрешен двор на съседната къща!
Мръсно дребно лаещо кутре!
С извадени пистолети, Дейвид също, трябваше да сме тук отдавна, ама скапанячки като мен не дават и пет пари, стискаше с две ръце дръжката на глока — нямаше цивилни граждани за щастие. Прикова с очи тюркоазената врата, белите пердета на прозорците и на двата етажа бяха дръпнати.
— Джаф! Джаф! Джаф!
Не на тротоара — Дейвид се премества към онзи стълб, без да откъсва очи от прозорците, знае…
— На място! — провиква се бившето бруклинско ченге.
Фей се завъртя рязко…
Мъж, бял, към трийсетте, пистолет, има пистолет, черен автоматичен, насочен към мен!
— Аз съм от Вътрешна сигурност! — провиква се непознатият със сини джинси и синьо найлоново яке. — Жълтият надпис на гърба на якето ми! А ти си Фей. Агент Дозиър. Тук съм по протокол!
Тя го оглежда над дулото на пистолета. Вижда как оръжието му се прицелва в лицето й.
— Джаф! Джаф!
Протоколът е висок и слаб. Има раздърпана рижа брада катинарче, косата му е късо подстригана — зле под държан вид на сърфист.
Той се завърта. Насочва оръжието си към тюркоазената врата.
Дръж го на мушка.
„Защо?“- мисли си Фей, обаче се вслушва в инстинкта си.
— Това е мястото, нали? — пита протоколът. — Партньорът ми разполага кризисния екип в пресечката, да блокират и подсигурят.
Прави пауза, вслушва се: безжична слушалка.
— Нашите двама са се свързали — оповестява Протоколът.
Гласът на Дейвид в качения на колана телефон с пуснат микрофон потвърждава.
Фей завърта глока си към къщата на Кондора.
— Ти или аз? — пита Протоколът.
Фей проследи позициите си за стрелба по тюркоазената порта.
9
„…свиреп звяр някой…“
Уилям Бътлър Йейтс, „Второ пришествие“
Американски шпионин с прерязано гърло е разпнат и прикован с твоите ножове към твоята камина.
Тъмни сълзи се стичат от празните очни ямки. Пресни. Скорошни. Бягай!
В другия край на града в комплекс „Зед“ Фей Дозиър прегледа Акции/Сигнали за тревога. Научи какъв е Рейтингът за ниво на заплаха на бедстващите тюлени, изхвърлени на брега на Южна Калифорния.
В сумрака пред една вашингтонска къща с тюркоазена врата мърлявото бяло куче на съседката пролая още веднъж победоносно, наперено се навря под „нейната“ веранда, а човекът, дръзнал да припари в близост до територията й, беше принуден да офейка зад вратата на своето укритие в съседство.
Ш-ш-ш-шт!
Тишина. Ти си единственото живо същество тук. В кухнята няма никого. Горе няма никого.
Какъв екип под прикритие стои и наблюдава отвън?
Кондора поклати глава.
Безупречно подбрано време. ВС (времето на смъртта) отговаря на моя график.
Питър, трупът беше на Питър. Плешив, а това го вбесяваше. Много неща го вбесяваха.
Нямаше пръски от кръв високо по стените, така че не ставаше дума за самурайско посичане.
Представете си:
Питър е в безсъзнание. Убиецът го завлича пред камината. Вероятно преди това го довършва и после го разпва. Направо гений, дори да следва някакъв предварителен сценарий за операцията.
Ако ще топиш някой смахнат, трябва ти смахната инсценировка.
Току-що закланото тяло мирише като топла шунка. На пипане е като нагорещена надуваема топка, леко поспаднала. Кондора пъхна ръце около кръста на мъжа.
Кобурът — празен.
Значи според официалната версия ти си му взел оръжието.
И сега си въоръжен и опасен. Обучен и смахнат убиец.
Бързо ще изготвят психологически профил на беглеца, тоест на теб: „Разпъването на жертвата говори за психотичен срив. Избождането на очите означава, че субектът не желае никой да го вижда. И ще нападне всеки преследвач.“
Оперативната заповед ще гласи: Стреляй без предупреждение.
Но би бил разумният ход.